НАП ще може да привиква шефове на фирми и граждани за разпити

Националната агенция за приходите (НАП) е на път да разшири още повече правомощията си. Промени в данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвиждат служителите на агенцията да могат да привикват граждани и собственици на фирми за даване на пояснения. В момента това става писмено. Промените отварят врата за провеждане на безкрайни проверки. За това предупредиха депутати и представители на счетоводните предприятия, след като промените в ДОПК бяха гласувани без никакъв дебат на първо четене, пише "Сега".

 

Според одобрените от парламента текстове НАП ще може да събира доказателства по нов ред - чрез получаване на пояснения на място в данъчната администрация. В момента данъчните могат да събират доказателства по ред други начини - чрез изземване на вещи и документи, изискване на справки, даване на писмени обяснения. В официалните мотиви към законопроекта обаче се твърди, че за повече достоверност е добре да се въведе и ред за даване на устни пояснения, т.е. разпит. При обсъждането на текстовете в ресорната бюджетна комисия от НАП обясниха, че писмените становища се готвели от счетоводители и било хубаво данъчните да могат да искат лични обяснения директно от собствениците на фирми. Идеята за разпитите била взета от административнопроцесуалния кодекс, който обаче се отнася за спорове по издаването и изпълнението на административни актове.

 

"Не споделяме тези мотиви. Малките фирми се представят пред НАП от счетоводни предприятия, които водят цялото счетоводство изнесено и дистанционно. Обясненията към НАП се предоставят след необходимите проверки и преглед на документацията. Въвеждането на режим на устни пояснения ще принуди хиляди фирми да си наемат адвокати при случаи на искани устни пояснения, защото собствениците им не са длъжни да разбират от счетоводство", се изтъква в становище на асоциацията на специализираните счетоводни предприятия. Оттам са категорични, че съществуващото в момента задължение за предоставяне на писмени обяснения е работеща процедура и няма нужда данъчните да получават допълнителни правомощия.

 

Категорично против тези текстове са и депутати от Реформаторския блок, както и опозицията. "Признавам си, че с огромно усилие и след изрично уверение от председателя на бюджетната комисия подкрепихме тези текстове, но с изрична уговорка, че до второ четене всички спорни клаузи ще бъдат премахнати", коментира Петър Славов от Реформаторския блок. "С тези промени данъчната администрация може съвсем да спре да работи. Няма нужда от въвеждане на устни пояснения, това по същество е въвеждане на нова данъчна тояга", коментира Георги Търновалийски от БСП. Резерви срещу тези текстове имат и депутати от ГЕРБ.
Сред спорните текстове са и предложените промени в срокове, свързани с прилагането на давността. Съгласно сега действащите разпореди давността спира да тече при започнало производство за установяване на вземането до издаването на съответния акт, но за не повече от 1 година. Сега се предлага ограничението за издаване на акта в срок до 1 година да отпадне.

 

Според мотивите този срок трудно можел да се спазва, защото част от данъчните производства са свързани и с наказателни производства и 1-годишното ограничение се надхвърля. "Това е проблем на администрацията, не може да има безкрайни производства", коментира Търновалийски. Според Петър Славов предложението де факто премахва давността.

 

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова пък лично предупреди за друг сериозен риск в проекта - въвеждане на нов ред за установяване на недействителност на прехвърлителни сделки. Занапред НАП ще може да води тези искови производства не само на базата на задължения, установени след ревизия, а и на базата на подадените пред нея данни в декларации на фирми и физически лица. "Не е редно да се допуска установяване на недействителност само на база на декларация", счита Стоянова.