Д-р Надежда Савова – „Хлябът е символ на Бога и той помирява“

Д-р Надежда Савова, Основател на Международния Съвет на Самодейните Средища; Създател на Хлебната Къща в гр.Габрово, към момента Председател на “Народно Читалище ‘Св.Св. Дамасик и Онуфрий Габровски – 2011”; Координатор на международната дейност на Мрежата Хлебни Къщи; консултант по културни политики, пътешественик, презентатор, инициатор, иконописец, и творец с идеи с още много хляб в тях.


През 2012 г Надежда Савова беше обявена за “Пътешественик на годината” в престижната класация на американското списание National Geographic. Нашенката е поставена на първо място в анкетните карти на по-голямата част от милионите читатели на списанието в цял свят.


29-годишната Надежда има впечатляваща автобиография. Тя е преподавател в СУ, докторант по културна и социална антропология в Принстънския университет в САЩ, работила е като експерт консултант към сектора по нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Председател е на Международния съвет на самодейните средища, създаден през 2008 г. като мрежа от читалища и културни организации от 50 страни в цял свят.


През 2009 г. в стария занаятчийски дюкян в родната къща на баба си Ценка в Габрово, Надежда създава първата „Хлебна къща Св. Христофор”. Три години по-късно хлебните къщи на българката Надежда вече съществуват в над десет страни на три континента. Една от целите на хлебните къщи е запазване на екологично чистата храна


В тези културни центрове се организират екологични семинари и събирания, на които присъстващите се учат как да месят и украсяват хляб, усвояват тънкостите на някои позабравени занаяти като правенето на гайтани, везане или резбоване на дървени печати за хляб. Самата Надежда, която е обиколила десетки страни, показва на присъстващите рецепти за хляб от Етиопия, Мексико или Индия. Всъщност според Надежда Хлебната къща е един неформален общностен културен център, в които човек може да разговаря за позабравените като че ли в наши дни православни християнски ценности.


2Българката споделя, че идеята за хляба и изкуството като начин за социална промяна є хрумнали през 2008 г., когато била на поклонение по Светите земи. “Тогава разбрах, че името Витлеем на еврейски означава “дом на хляба” и ме осени идеята, че това може да бъде същността на мечтания дом на култура или дом на хляба, който да обедини всякакви хора около идеята за месенето и споделянето на хляба. Всъщност пътуването в далечни страни и контактът с непознати култури не е само трупане на впечатления, но и път към себе си и осъзнаване на единството между хората, което често се материализира под формата на хляб. Христос не случайно си е избрал хляба, който докосва у всеки нещо топло, невинно и добро”, обяснява Надежда.


След първата Хлебна къща “Св. Христофор” в Габрово през следващите години се появяват и останалите у нас и по целия свят. Днес хлебни къщи има в привидно коренно противоположни и дори враждуващи държави като Израел и Палестина, в Бразилия, Италия, Перу, Египет, Южна Африка и Южна Корея, САЩ, Румъния, Русия и дори в далечна Япония. Опитите доказват, че идеята за хляба.


Едно от незабравимите срещи на българската пътешественичка е с президента на Бразилия Дилма Русев. Срещата се състояла в бразилския щат Баия. Българката пристигнала в страната на кафето като участник в Световния конгрес по екология. Когато разбира, че президентът Русев лично ще посети конгреса нашенката издига плакат “Поздрави от града на Вашия баща”.


Това не остава незабелязано от бразилския президент и след събитието тя се среща с Надежда. По време на срещата двете дами обсъждат идеята за съвместно сътрудничество между читалищата и хлебните къщи в България и Бразилия като “точки на културата”.

 

3Символът, който помирява


Деца и възрастни от три религии - християни, евреи и мюсюлмани са месили заедно хляб на метри от срутените при бомбения атентат кули на Световния търговски център в Ню Йорк. Организатор на “мирното месене” е била българката Надежда Савова. Според нея именно на едно толкова противоречиво място враждуващите на религиозна и политическа основа трябва да потърсят обединение и примирение заради себе си и своите деца. Хлябът е символ на Бог и той помирява, а не разделя. Затова и символиката на това място, където са избити толкова много хора, е да послужи сега като начало на едно голямо помирение”, обяснява българката. Тя се надява също в района на двете сринати кули да бъде отново възстановена православната църква “Св. Николай”, в която да се извършват редовно подобни събирания и месения на християнски хлябове за мир.