Вие сте тук: Начало

Училището – как любопитството преминава в отегчение?

„Не позволявай на училището да попречи на образованието ти.”
Марк Твен


Автор: Стела Даскалова
Снимки: личен архив

 

Сигурно ще се съгласите с мен, че почти всяко дете тръгва в първи клас с огромно желание. И това желание се изпарява безследно в срок от няколко месеца до няколко години. Какво се случва, че децата толкова бързо и трайно се отегчават от ученето? Какво се случва с естественото им любопитство и ентусиазъм да задават въпроси и да търсят отговори?

 

Ето какво се случва…

 

Стават прекалено рано сутрин. Стресирани от бързащите си, изнервени родители и от мисълта, че не са си научили по всички предмети за деня, децата отиват на училище още спящи. 

 

Изнервени учители, които също не са си доспали, с цялата строгост, на която са способни, изискват, правят забележки и в останалото време говорят предимно безинтересни за децата неща.

 

След училище децата се прибират уморени. Мисълта, че отново трябва да учат и да пишат домашни е толкова досадна, че намират спасение във виртуалния свят на компютърните игри или социалните мрежи, докато не се появи някой възрастен да ги попита защо не учат. Вечният отговор е: „За утре нямам за учене” – една невинна спасителна лъжа, която детето инстинктивно произнася в опит да си открадне още малко почивка. Ако родителят не е от много амбициозните и си има работа, номерът минава. Иначе детето с въздишка се заема с учене и домашни, без никаква концентрация и мотивация, с блуждаещ поглед и тъжна душа. „Ученето” се превръща в нещо като мъчителна „медитация” пред учебника, съпроводена от гризане на нокти, хвърляне на хартийки, гледане през прозореца, в тавана или в часовника, ядене, пиене и други. Сравнявам това състояние с медитация, защото умът е в режим на немислене, на автопилот. В това състояние детето може да прочете цял урок и накрая да няма никаква представа за какво става дума. Ако пък компютърът е включен, учебникът няма никакви шансове да спечели съревнованието. И така до вечерта. Един типичен за много деца ден, в който единственият източник на радост от живота е компютърът.

 

Ранното ставане сутрин, преумората, липсата на достатъчно забавления и игри във и извън училище, невротизирането на децата заради оценки, прекалената строгост на преподавателите, скучно и сложно написаните учебници – това са основните фактори, които отнемат ентусиазма на децата да учат.

 

Изискването да се научи скучно поднесен материал, който е далече от интересите на детето, е силно демотивиращо. В същото време има много въпроси, които вълнуват децата, но не се говори за тях в училище.

 

Друга причина за отегчението е лекционният характер на преподаването, който приспива ума. Дългите монолози на учителите са най-неподходящият начин за преподаване.

 

Дискусиите, игрите, състезанията, научнопопулярните филми, излизането извън класната стая, възлагането на доклади на децата по определени теми – това са интересните форми за обучение. Общото между тях е динамиката, забавлението, търсенето на отговори. Положителните емоции са най-важният фактор за добрата памет, за асоциативното мислене и креативността.

 

В едно демократично общество би трябвало да има плурализъм на учебните програми и форми, свобода за учителите да подхождат творчески към преподаването и свобода за родителите да избират за децата си най-доброто обучение, според убежденията си.

 

Основната цел на образованието не би трябвало да бъде „наливане” на информация в детските умове, а по-скоро развиване на способността на децата да мислят. Това, което децата най-много се нуждаят да научат, е как да бъдат здрави, щастливи и успешни в живота си, как да сбъдват мечтите си, как да изграждат хармонични отношения с хората и как да правят света по-добър. Вместо да ги затрупваме с готови отговори, би трябвало да им поставяме повече въпроси. Защото готовите отговори затварят ума, въпросите го отварят към различни гледни точки. Въвеждането на часове по личностно развитие би помогнало на децата да намерят своята мотивация да учат, да направят връзката между учебния процес и реализирането на мечтите си. Ако учебният процес излезе от сградата на училището и се свърже с реалния живот, децата ще открият смисъла на образованието, ще сглобят частичките от информация и ще осъзнаят свързаността между тях. Защото всяко знание има стойност единствено в контекста на глобалния пъзел на познанието.

 

Какво имат нужда да учат децата, за да са успешни в живота? 

- да развият умението си да общуват, да изграждат успешни взаимоотношения
- да разговарят и дискутират по екзистенциални, философски и религиозни въпроси (без да им бъде налагана определена религия)
- да бъдат запознати със силата на позитивното мислене, с принципите на успеха, с прозренията на великите личности в човешката история
- да бъдат запознати с държавното устройство на страната ни, с функциите на държавните институции, с гражданските си права
- да разговарят и дискутират за актуалните политически събития, за глобалните процеси, които се случват на планетата
- да бъдат научени да си служат с документи
- независимо каква професия ще изберат, децата имат нужда да придобият финансова култура и да бъдат запознати с основните принципи на бизнеса и предприемачеството
- децата имат нужда да бъдат научени как да живеят здравословно, как да подбират и приготвят храната си
- да бъдат приобщени към каузи, които правят света по-добър

 

За да се превърне училището в привлекателно и любимо място за малките герои, където свободно да развиват потенциала си, би трябвало убежденията на учители, родители и цялото общество да еволюират в посока на следните принципи:

 

Всяко дете е уникално и прекрасно.

 

Всяко дете има неограничен потенциал, който не се измерва с оценките му.

 

Всяко дете има право на избор, мнение и лично пространство.

 

Всяка оценка оценява и детето, и учителя му.

 

Всяко накърняване на достойнството на детето е нарушаване на човешките му права.

 

Конвенцията за правата на децата би трябвало да бъде поставена на достъпно и видно място във всяка учителска стая.

 

Стела Даскалова
Откъс от книгата „Всяко дете е герой”

Revive-1