Мая Цакова - брой 2

Мая Цакова е родена в София. Завършва Българска филология и Психология в СУ ”Климент Охридски”. Тридесет и три-годишният й трудов стаж е изпълнен с много работа, себеотдаване и доказване като безспорен специалист в държавната администрация и частния сектор. 


 

”Аз не опитвам. Аз успявам” - Моят идеал за съвременна жена е: обаятелна, силна, независима, утвърдена в професията си, ерудирана, женствена и задължително добронамерена и благородна


 

Г-жа Цакова е акционер, Председател на борда на директорите и Изпълнителен директор на Christof Consulting Group, консултант на консорциума на италианските строителни фирми С.С.С. Учредител и собственик на фондация Union Art, дългогодишен член на ръководството на Zonta Sofia, член на Ladies forum. Сред големите предизвикателства пред, които я изправя животът, са преподсвателската й работа в чужбина; в Министерство на културата като парламентарен секретар; член на борда на директорите на в.с. Елените и хотел Рила-София, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройство; зам.-председател и председател на съвета на директорите на Автомагистрали ЕАД, сътрудник в Парламента. 

 

И така, откъде да започнем?
Не знам. Както сами виждате, биографията ми е съвсем обикновена, не блести с оригиналност, рекорди или световни успехи, не съм извършила нищо необикновено или героично, с което да се гордея. Както е казал поетът: “Дишам, работя, живея... Само дето стихове не пиша, защото не умея!” Шегувам се, разбира се! Но признавам си, че истински ме заинтригува темата, която ми предложихте в предварителния ни разговор – а именно за истинските ценности в живота и тяхната подмяна, за ролята и мястото на жената. Не написани на книга или облечени в закон, а за реалното й присъствие и възможност да влияе върху събитията и развитието на обществото.

Сега от всякъде ни заливат с „рецепти“ - как да оцелеем по време на криза. И всички търсят вкупом отговора на този въпрос. А всъщност, истинският въпрос е как да преоценим събитията в живота, за да помогнем на хората около нас и до нас. Това, разбира се, е необятна тема и няма да я изчерпим дори ако изпишем всички страници на Вашето списание. Но, ако с разказите си, със споделения си опит, преживявания, трудности, колебания и, разбира се, най-вече с оптимизма си, сме накарали поне 1000 ваши читателки да ни прочетат, значи сме направили първата стъпка. А тя, повярвайте ми, е най-трудната! Защото тенденцията в днешно време ‹повече да пишем, отколкото да четем› добива застрашителни размери.

И, без да изпадам в ненужни философски отклонения, искам да споделя една позабравена мисъл, която гласи, че ‹ако не искаме да бъдем забравени, ще трябва да пишем за неща, които си струва да бъдат четени, или да правим неща, за които си струва да се пише!› А напоследък, ако махнем снимките и имената на интервюираните жени, всички ние звучим еднакво клиширано и банално, еднакво безинтересно и шаблонно. Сякаш се страхуваме да признаем грешките си, слабостите, колебанията... А именно те ни правят различни, истински и земни. Отдавна никой не вярва на историите, в които почти като в бленуваната „американската мечта” си се събудил една сутрин ”друг”, по-богат, по-щастлив, по-щедър, по-добър и си застанал под светлините на прожекторите... Сигурно има и такива галеници на съдбата. Но те са единици. Всички останали трябва да извървим дългия и често трънлив път към успеха. Споделям го от опит, от личен опит.

Преди няколко години бях сред инициаторите на национален Зонта проект. Има и такива жени, които се опитват да представят образа на съвременната българка в цялата и многоликост и многопластовост. Този проект получи много сериозен международен отзвук, беше обсъждан в Зонта клубовете на много европейски страни. И, разбира се, че това бе много важно, защото популяризирахме България и, както се шегуваме, нейния най-голям капитал - Жените. Но това, което беше най-важно е, че помогнахме на много жени да ни повярват, да повярват в себе си, да получат своята реализация, да осмислят живота си по нов начин. Този проект обогати и върна вярата на много жени (с много от тях сме в контакт и до днес, с други ни свързва приятелство). Затова, когато тази година бях наградена с почетния знак на Зонта (с който отличаваме само съмишленици, спонсори и дарители), го приех с огромно вълнение и знак за признание за дългогодишната ми работа в организацията.

 

Разкажете за благотворителните проекти в Зонта и Юнион Арт.
Те са десетки. За тези години, почти няма кътче на България, в което да не сме били, да не сме откликвали на болките на възрастните хора и децата от домовете за сираци. Но ще ми позволите да споделя още нещо по темата за благотворителността. Тя не е брошка за ревера на някой, който да се снима в ТВ клипове или рекламни карета. Тя е мисия! Тя е послание! Истинската благотворителност е анонимна. Само тогава е от сърце. Всичко друго е евтин PR. Направи го, защото така го чувстваш, защото е твоя вътрешна потребност, защото така трябва. Но не прави събитие от това! Винаги съм изпитвала и продължавам да изпитвам омерзение от политици, депутати и други, които по време на празници и особено по време на избори изведнъж се разтичват по домове за възрастни хора и сираци, слагат си загрижените физиономии и застават пред ТВ камерите (задължително с нова дреха и чанта, в пъти по-скъпи от даренията, които правят).

 

Какво представлява съвременната жена?
Моят идеал за съвременна жена е: обаятелна, силна, независима, утвърдена в професията си, ерудирана, женствена и задължително добронамерена и благородна. В нашето съвремие, в условията на криза в обществото, традиционните начини на работа не винаги сработват. Моделът „проба - грешка”, в повечето случаи, пречи отколкото помага. Ние, българките, има с какво да се гордеем - на Шестата световна среща на Женския форум Довил Франция над 1000 участници от почти 100 страни търсиха отговора на въпроса за предизвикателствата в съвремения свят и ролята на жените. И забележете - промяна чрез женския фактор. Не може да не ме радва фактът, че проучване на Economist intelligence Unit (индекс на икономическите възможности на жените по света) нареди България на 20 място в света и 16 в Европа. След нас останаха страни като Чехия, Италия, Полша, Русия и други. Може би, това е една от причините чуждестранни партньори да предпочитат да работят в България с жени (шегувам се, разбира се).

 

Частен/ държавен сектор - има ли разлика?
Да, разбира се, че е различно, но само на пръв поглед. Същевременно, трябва да признаем, че строга разделителна линия няма. По-скоро тя е формална. С риск да вляза в остра полемика с работещи специалисти в тази област, ще изразя моето скромно мнение. Административната реформа в България продължи доста дълго и все още, според мен, сме по средата на пътя. Независимо, че получихме съответстваща оценка от ЕС, на много места административният капацитет не отговаря на европейските норми и изисквания. Ще кажете: “Нали бяха приети всички необходими нормативни документи, закона за държавния служител и т.н.?!“ Да, така е! Но основната цел на административната реформа е да мотивира държавните служители, да засили чувството им за индивидуална отговорност, да развие личната им инициатива при вземане и изпълнение на решения, да намали злоупотребите с власт и служебно положение, конфликтите на интереси и т.н. Тревожно е, когато се уволняват доказани специалисти, особено в звената, работещи с европейски фондове. Години са необходими, за да се обучат експерти, да се подготвят, да се докажат и точно тогава властта се сменя и съответно - сменя тях. И ако това е в интерес на работата, ако води до по–добро усвояване на европейските средства е добре. Но понякога става точно обратното и се оказва, че по-бедната България става донор на по-богатите европейски държави, плащайки своето национално съфинансиране на проектите, без да е усвоила европейските средства по тях.
Иначе, аз съм привърженик на теорията, че добрият специалист е добър навсякъде и във всичко, независимо къде, какво и с кого работи!

Напоследък чувам, че в държавната администрация са останали да работят хора, които не са намерили своята реализация в частния бизнес. Това схващане, освен дълбоко невярно, е и обидно за работещите в държавния сектор. Колегите, с които работих в МРРБ, са изключителни специалисти и професионалисти. От тях научих много и имам много да се уча! Или, казано по-просто: човек или е отговорен и върши работата си, или не. А къде ще упражнява професията си е въпрос на личен избор.

 

Бихте ли се върнали в държавния сектор?
Никога не казвам никога. Но вярвам в това, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река. Защото нито реката ще носи същата вода, нито аз ще бъда същата!

 

Какво е успехът за Вас?
Това е въпрос, който вълнува човечеството от хилядолетия. Сигурно има десетки определения за успеха. И той, както всичко останало в този живота, търпи своето развитие, носи своите метаморфози... И ако за нашите предци до Освобождението успехът се е съизмервал с доброто образование, с безукурното име, чест, почтеност и авторитет, то при нашите родители –строители на социализма, то се изрази в далеч по-прости и обикновени неща. Тук не мога да не цитирам уважавания от мен учен Марко Семов и неговата теория за трите ключа - ключ за апартамент, за кола и вила. Но трябва да признаем, че имаше култура, духовност, изкуство... И ако сега с известна ирония и усмивка гледаме на всичко това, шегувайки се с темата, то онова, което се случва в нашето ежедневие, изобщо не е за усмивка. Освен ако, разбира се, не допълним теорията с още два ключа - тези за самолет и яхта.

Къде е нашето духовно пространство? Именно в масовата представа за жизнен успех и просперитет станаха най-големите и обезпокоителни изменения. Защо се случи така, че основната поведенческа реакция бе за забогатяване на всяка цена, разруха на идеи и идеали, хаос в ценностите и ценностната система?! Духът ни е смазан от пороя клюки, екшъни, крими стори, секс-символи, срс-та... И какво се случва с едно общество, в което вчерашните идеали са отречени, а новите са обречени и не се създават.

 

Проектът за успелите жени помогна ли на Вас самата?
След двегодишна упорита работа проектът приключи успешно. Но темата продължаваше да ме интересува, останаха много въпроси, на които не успяхме да отговорим, проблеми, които очакваха своето решение... И тогава кандидатствах с фондацията си по аналогичен европейски проект и за моя радост, той бе одобрен. Започнахме работа в дискусионни клубове със специалисти и експерти, с жени, останали без работа от различни сектори на пазара на труда. Резултатите идваха бавно, бяха нетрайни и несигурни, но крайният резултат надмина очакванията ни. И докато водех дискусиите и изнасях лекциите си, не знаех, че много скоро самата аз ще се окажа от другата страна на барикадата. Съдбата ми бе подготвила сериозно изпитание. Оказах се без работа, загубила близки хора и приятели. И тогава не ми помогна нито етиката на рационалния егоизъм, нито новия морал, а само едно - вътрешната ми убеденост, че ще трябва да се справя със ситуацията.

 

Научихме, че сте номиинрана за бизнес дама на годината. Как ще коментирате номинацията?
За мен това е огромна отговорност и респект към всички жени, отличени с тази номинация през изминалите 20 години. Нека поясня – не си правя никакви илюзии, аз съм само една от стотиците българки, които заслужават да бъдат номинирани за труда си, за работата си в полза на обществото. А дали ме притеснява, че имало и други аналогични или алтернативни конкурси... не, какво по-хубаво от това да популяризираме успеха на другите, да мотивираме млади момичета и жени. 
Навремето, Мао Дзедун изрича една крилата фраза, подета по-късно от китайските дисиденти: “Нека да разцъфнат сто цветя!” И аз бих добавила: Нека!

Преди година, в едно интервю написах моето житейско мото ”Аз не опитвам. Аз успявам”. И още тогава близка моя приятелка ми каза: Не го пиши. В България не обичат успелите и самоуверени жени, а това мото е прекалено смело! Може би, но се оказа вярно! Кажете ми как би успяла жена, която е комплексирана, нещастна, недооценена, без самочувствие и вяра в собствените си сили? Как да повярват другите в теб, ако ти самият не вярваш в себе си?!
Когато го написах не знам дали и аз вярвах докрай в това. Нали знаете, че успехът носи аплодисменти и всеки иска да е с победителите. А тишината при провал е оглушителна!

И сега, една година по–късно, не мога да не бъда доволна от това, което постигнах. Да, работният ми ден е дълъг и напрегнат. Понякога излитам с първия полет и се връщам с последния, късно през нощта. Но в офиса ми се говори на 7 езика - английски, немски, италиански, чешки, руски, украински и забележете - китайски. И всеки път, когато водя преговори в България или в чужбина, при всяка моя първа среща с чуждестранни партньори и инвеститори им казвам: Бих била щастлива, ако не гледате на България като географска област или място, в което ще вложите някакви пари и нетърпеливо ще чакате печалба. Искам да опознаете нашата история и култура, нашите традиции и хора и да обикнете България поне толкова, колкото я обичам аз!