Мария Капон - брой 4

Мария Капон е родена на 8 април 1969 в гр. Пловдив. Завършила е висше образование икономика, специалност продуктов маркетинг в университета “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен, Германия. Владее писмено и говоримо френски; английски; немски; испански; руски. Омъжена, с едно дете. 

Председател на Единна народна партия. Народен представител в 40-ото Народно събрание. 2005-2007 е ръководител на групата български евронаблюдатели в Европейския парламент в групата на ЕНП-ЕД. 
Работила е като организатор в отдел “Нови пазари”, дирекция Маркетинг- 1994-1996, “Международен панаир” ЕАД – Пловдив; началник отдел “Строителство на панаири в чужбина” -1996-1997 “Международен панаир” ЕАД – Пловдив. 
В момента е изпълнителен директор на фирма „Фернет България” ООД – гр. Пловдив.
Специализации: Проучване на пазари и панаирен маркетинг в Германия, Япония, Франция; Експорт–импорт в Азиатските страни, Коломбо, Шри Ланка; Медии и Продуктов ПР - Германия; Департамент за политически науки Дж. Ф. Кенеди към Харвардския университет – САЩ.


Г-жо Капон, занимавате се с политика от 1992 г., а от 2007 г. сте инициатор и председател на Единна народна партия. Какво ви привлече в политиката?
Всъщност професионално с политика се занимавам от 6 години, а от 1992 г. се породи интересът ми към обществените процеси у нас, но бях по-скоро симпатизант, редови член, привлечен в началото по-скоро от родовата традиция, а после се запалих и аз самата. Не беше много трудно да се заразя, защото виждах колко много неща трябва да се свършат, за да живеем по-добре. Имах щастието да знам как живеят хората в цивилизованата част на света и нищо не можеше да ме спре да мечтая и тук да бъде така. А и след промените ужасно много неща се правеха за първи път. Усещането за участие в толкова мощен граждански процес след падането на Берлинската стена бе особено вълнуващ. А и разбрах нещо много просто, което и до днес обяснявам - няма как да си индивидуално щастлив само със собствения си дом, собствените си пари, собственото си семейство, собствената си кола и т.н. Наричаме се общество най-малкото защото е трудно човек да е усмихнат, когато около него има толкова бедност, нещастие и корупция.

 

Доколко еманципиран е политическият елит у нас? Налагало ли се е да защитавате професионалното си мнение, поради това, че сте жена? 
Както за много дружи неща политиците у нас се еманципират и в това отношение. Вече имаме доста жени, които тихо и с усмивка проправиха пътя в политиката и направиха така, че на това да се гледа без комплекси. Като започнете от Блага Димитрова, Елка Константинова, Анастасия Мозер, Ренета Инджова, Надежда Нейнски… Сигурно пропускам доста имена, но все пак се оформи една линия, която доказа, че жените имат стабилно място в политиката. Никой не ми го е казвал в лицето, въпреки че зад гърба си съм чувала подмятания на тази тема, но се стремя да не обръщам внимание, защото съм виждала, че в решителни политически моменти жените имат не рядко повече воля от хора, които смятат че единственото им достойнство е, че носят панталони. По време на кризи или след война икономиката на страната винаги е била вдигана на плещите на жените. Погледнете кой стои начело на протестите днес в една страна като Иран и си дайте сметка колко смелост е нужно за това.

 

Лесно ли се прави резултатна, градивна и общественополезна политика в България? Какви са основните спънки пред българския политик (административни, законодателни, корупционни, липса на достатъчно умения и опит, друго)?

Трудно. Много трудно се прави политика. Особено политика с чисто лице. Непрекъснато имаш чувството, че си в омагьосан кръг, защото тези, които плащат за производството на политика обикновено са онези, които опорочават политиката в частна полза и така тя лесно спира да е обществено дело. Олигарсите и престъпниците в страната са хванали в мъртва хватка подстъпите към властта, разчитайки на това, че обществото е демотивирано, смята всички политици за еднакви и тогава единственият фактор, който добива значение стават парите. А това е любимата игра на тези хора. Така се прокарват и лобистки закони, така се правят и лобистки назначения в изпълнителната власт, така се опорочава и съдебната система. Затова няма смисъл да ви спестявам истината, че в България политика се прави трудно. Не се оплаквам - това, което ви казвам не е вайкане на разтревожена жена. Нито съм се отказала, нито имам намерение да го правя. Напротив. Твърдо съм решена да се справя, защото знам, че страната ни по този начин загива.

 

Била сте член на Комисията по бюджет и финанси към 40-то народно събрание. Как бихте оценили финансовата политика на управляващата партия в условия на криза?
Първо, управляващите няколко пъти излъгаха, че сме излезли от кризата. После спряха да повтарят тази лъжа, защото видяха, че хората със стомасите си усещат друго. После дълго време тиражираха безумната идея, че ей сега, тутакси, ще влезем в чакалнята на Еврозоната и ЕРМ2, и обявиха това за национална цел. Тихичко се изтеглиха и от тази задача и се отдадоха на блудкави сравнения между нас и Гърция, въпреки че ситуацията в двете страни е коренно различна и винаги е била различна. Самият Закон за бюджета и рамката, която беше предложена от финансовия министър е сбъркана и от сега се вижда, че предстои неизпълнение на зададените параметри от над 600 млн. лв. Това предизвика панически действия и безумни заповеди към данъчната администрация да се обикаля по фирмите и да се налагат санкции на всяка цена. Подобен данъчен терор със сигурност не е в услуга на икономика, която се опитва да се съвземе. Безумно дългият период от време, в който не се изплащат задълженията от държавата към фирмите постави много компании на колене и увеличи драстично междуфирмената задлъжнялост. Събуди се един отдавна забравен мрачен период от близката ни история и сега силови бригади обикалят да събират дългове между фирмите срещу комисионна. А всички мислехме, че времето на трибуквените групировки е отминало. Част от вината за това е именно във финансовата политика на правителството. 
Тясно свързана тема е и тромавото усвояване на европейските фондове. Единствената разлика там е, че заради липсата на регламент правителството си позволява да финансира от държавния резерв европейски проекти, които никак не е сигурно, че ще бъдат осребрени от Брюксел. Никой не дава отговор кой носи отговорност, ако парите по даден проект, например магистрала „Тракия”, не бъдат преведени, поради лоша оценка или нарушения. На практика финансовата политика, доколкото можем да говорим за такава, превръща държавата и общините в основен работодател за бизнеса и затова безогледно се играе за всяка обществена поръчка, защото често това се оказва единственият шанс за оцеляване на компаниите. Сами си давате сметка какво ниво на корупцията поражда това.

 

На какво ви научи политиката и на какво вие научихте българската политика и политиците около вас? 
Политиката ме научи да имам търпение и ми даде ясно да разбера, че политикът е посредник и лидер едновременно. Казвам посредник, защото винаги трябва да е обърнат към волята и желанието на тези, които представлява в отношенията му с държавната администрация и властта. И лидер, за да може да вижда по-надалеч и да предлага на хората посока, която е добра за всички, и да има волята да ги води. Политиката ме научи на търпение, защото големите цели се постигат бавно. Нямам самочувствието на човек, който е научил на нещо българската политика. Твърде е претенциозно, за да си го помисля. Обичам да казвам, че е важно да сме екип от лидери, защото мразя едноличните партии на вождистки принцип. Обичам да казвам, че истината ще ни спаси, защото когато човек казва истината му е най-лесно да защити обществената си позиция.

 

Има ли гражданско общество у нас и как виждате неговата роля в управлението на българската държава? 
Всички сме част от гражданското общество. Въпросът е колко активно е то, защото от това зависи колко силно ще се чува гласът му и колко сериозно ще бъдат защитени интересите му. Противно на клишетата, които стават особено любими преди избори ще ви кажа, че нормалният начин за участие на гражданското общество в управлението е чрез политически партии. Там хората споделят своите ценности и интереси, които искат да защитят. Там хората споделят общата си представа за това как искат да изглежда страната им. Там се градят управленски проекти, които в последствие се прилагат на държавно ниво, ако получат доверие. Аз самата съм била независим народен представител, но винаги съм казвала, че съм зависима от мнението на хората, които представлявам. Това именно е обществото. Така представляваш гражданите. Сега за пореден път предстоят избори и с любопитство наблюдавам как редица хора се кичат със званието независим, опитвайки се някак да се отделят от „мръсната” дума партия. А партиите са пълни с граждани, които искат целенасочено и активно да изразят вижданията си. Това е част от активното гражданско общество. Такава е формата, през която те участват в управлението. Останалото са ПР упражнения за временна употреба.

 

На среща със студенти споделихте, че България трябва да намери своята рецепта за скокообразна икономика. По какъв начин може да стане това?
Споделих го, защото всяка страна, независимо, че икономиката й е отворена трябва да намери своята рецепта. Така направи и Сингапур, така направи и Израел, Канада. Като казвам рецепта нямам предвид магическа формула, а план, който отчита даденостите на страната, човешкия и образователен ресурс, географската специфика, възможността да се отличат и да се инвестира в уникалните дадености и т.н. Ако в историята скоковете са често противопоказни в икономиката са необходими, защото ако растем с темпото, с което се движим в момента достигането на стандарта на живот на т.нар. средноевропейски икономики, което сладкодумно ни обещаваше ГЕРБ преди изборите, няма да се случи и през следващите 30 години. Необходими са ни прицел и скорост. Трябва на всички да покажем в какво сме най-добри. Мисля че това е достатъчно амбициозна и благородна задача, в която трябва да се впрегне интелектуалният потенциал на нацията. В работните групи на Единна народна партия подготвяме подобен проект и имаме желанието да го споделим с по-широк кръг и, разбира се, ще търсим възможността да го приложим на практика в управлението на страната.

 

Освен политиката, вие управлявате и сдружение за панаирни и изложбени услуги. Какви са приликите между двете дейности?
Панаирите имат определящи три елемента, а именно изложители, посетители и продукти. В развитите държави отдавна е известно, че за успеха на мероприятието, определящи са посетителите. Когато има посетители, изложители и продукти винаги ще се намерят. Или по друг начин казано, когато има потребление или търсене ще се намери кой да произведе продукта и да го изложи. Не е по-различно и в политиката. За нея определящи са хората с техните потребности и нужди. 
За съжаление в България нещата са обърнати. Първо за изложението се търсят изложителите, без да се прави анализ на пазара и интереса на посетителите. Така се създават и политиците, без да могат да предвидят решаването на проблемите на хората. Първо намираме политиците, правят проект, без да е ясно по какъв начин могат да се справят и след това се опитват да ги пласират, защото чрез избори това няма да е възможно.
Панаирите и изложенията са огледало на икономиката. В тях се отразяват процесите. Добре е, че именно огледалото ти дава възможност да предвидиш бъдещето, иновациите, тенденциите и модата в определени сектори. Много преди да стане популярен интернет в световните панаири се създадоха специализирани изложби за комуникации. Изложителите – млади иновационни компании, показваха размаха си и бяха доказателство за тенденция в инвестициите в този сектор. За съжаление същото се случва и тогава, когато предстоят кризи. Пак панаирите показват чувствителността на предприемачите, притесненията им, свиването им, проблемните им инвестиции и усилията им да търсят възможности не само за оцеляване, а и за разширение на сферите си, за да могат да допълнят приходите си и да съхранят работни места. Пак на изложенията могат да се усетят и перспективите за държавна политика.
Така е и в политиката. Чрез работата с хората, чрез срещите и познаването на проблемите можеш да чертаеш перспективи и да усещаш пулса на обществото. Няма огледало на бъдещето, но има отражение на живота на българите, а визионерството е в даването на решения за интелигентно управление и осигуряване на качество на живот. 
Двете дейности си приличат и по самото заглавие „Панаири, панаири”, всички се „излагат”, шумят, надпреварват се и чакат да приключи мероприятието, за да оценят резултатите. И в политиката от избори се готвиш веднага за следващите избори, и в панаирите подготовката на едно изложение започва от следващия ден след приключването му. И в изложенията, когато създадеш нова тема на специализиран панаир трябва да си проникнал в перспективата на новите пазари в икономиката и години наред с упорит труд да работиш с изложителите и посетителите за разрастване на панаира. В политиката се събират хора, с общи ценности, с обща харта на ценностите, с програма, за да участват в изграждане на мечтата си – уредена държава на заможни хора. Трябват много постоянство, труд и години до налагането й.
И в панаирите може от първия път да се осъществи едно мероприятие успешно, да има своите изложители, но да се окаже, че посетителите липсват, нямало е добра рекламна кампания, липсвало е добро обслужване и то да няма дългосрочна перспектива. Подобни са и балоните в политиката. Еднократните проекти, които губят доверието на гражданите.
За да си добър в панаирните услуги, което включва изработката на панаирен щанд, трансформацията на концепцията на бранда на фирмата в дизайн и среда за представянето му, художественото оформление, техническото обезпечаване, трябва да си наясно, че ти си част от успеха на клиентите си, затова се подчиняваш на решаването на проблемите му, и подсигуряване на неговия комфорт на панаирния терен. Чувството за време е изключително в екипа ни на „Фернет България”. Панаирът се открива в точен ден и час, затова и в краткото време за подготовка се изисква висок професионализъм и желязна дисциплина. Така е и в политиката, проблемите на хората са важни и успехът ни е изцяло подчинен на качеството им на живот. Трябва да се осигури спокоен и достоен живот на хората, добра среда за икономиката и социална солидарност. А изборите са възможни да се случат или в точния ден, или извънредно, затова се изисква голямо сърце за усещанията и висок професионализъм. За желязната самодисциплина, мисля че няма защо да казвам, че тя е задължителна.

 

А разликите...?
Голямата разлика е, че резултатите в предприемачеството се усещат много по-бързо - в усмивките на партньорите, спокойствието на клиентите и удовлетвореността на съдружниците от финансовия резултат. За политиката резултатите се виждат след дълъг път. Трудно се дава оценка, но аз съм създала своя скала, а тя е - очите на хората. Тях искаме да спечелим и да не губим. Те са оценката и, разбира се, самите резултати на избори.
Падането и ставането в предприемачеството и в политиката са различни. Като предприемач можеш да загубиш едни пари, да поставиш живота на екипа си и семейството си в трудност, но при политиката можеш да загубиш лицето си, достойнството си. В предприемачеството, когато си на дъното можеш да оцелееш, в политиката от дъното можеш да се отлепиш, само ако си съхранил очите на хората. Дори и да си наказан за непопулярни реформаторски действия, оценката ще дойде. Ако си се продал като политик, ако си загубил лицето си, то можеш да останеш на властови пост, но никога няма да си променил България.

 

В панаирния бизнес сте над 15 години. Какви са особеностите на бранша?
Панаирният бранш е платформа, среда за среща. Нещо като windows. Среща на изложители, посетители и продукта, бил той стока или услуга, или информация. Успехи имат тези панаири, които съумяват да създадат най-добрата платформа за осъществяване на тази среща (в това число инфраструктурна) на панаирния терен - комуникации, качество на обслужване, цена на квадратен метър, реклама. Трудността в България идва от свитата икономика и малкия пазар. Реално има два панаирни терена истински обособени. Това са Международен панаир Пловдив и Експоцентъра в София. Всички останали конгресни зали са пригодени и компромисни. Тези два панаира са реално монополисти и въпреки пазарната ни икономика имат отношение именно като такива. Кризата обаче повлия и на тях. Нашият бранш е от една страна партньор на организаторите на мероприятия, в същото време е партньор и на фирмите-изложителки, но ние винаги сме именно този буфер, който започва с консултацията и концепцията за клиентите ни къде да участват, как да инвестират годишните си бюджети, какъв дизайн и комфорт да си осигурят на щанда, с каква площ да са на мероприятието, какъв екип да имат и ние сме до тях от идеята да участват до изпращането им от панаирния терен.

 

Как бихте оценили българския панаирен бранш и на какво ниво е той у нас спрямо други европейски страни, по ваши наблюдения?
Българският панаирен бранш се оказа неподготвен за промените в икономически аспект - влизането на България в НАТО, в ЕС. Освен законодателно, ние приехме европейски икономически правила, тенденции и чрез това и обвързаността ни като отворена икономика. В развитите европейски държави, панаирите изпреварват като тематика, специализация, браншово развитие икономическите тенденции, докато в България се получи обратното. Панаирите са доста по-консервативни, бавно променят икономическата си ориентация като специализирани изложения, обмяна на специализирана информация, събиране, обработка и обмяна на специализирана информация. Най-истинската и съдържателна информация за браншовете могат да се вземат именно от изложенията. В България се случи обратното, икономиката се променя, а панаирите я догонват постфактум. Понякога се получава така, че началото и утвърждаването на едно специализирано изложение е и неговият край. Ще ви дам един пример: през средата на деветдесетте години имаше уникално специализирано изложение, наречено ЕНЕКО, енергетика и екология в пловдивския панаир. След няколко години то беше вкарано в рамките на есенен панаир и потопено, и не дочака звездния си миг. Вижте колко актуална е точно тази тема днес, парите от Европейския съюз, които се инвестират и зелената енергия. Това е доказателство как бяхме неподготвени в България.
Днес българските фирми избират участия не само в панаири в България, а и в чужбина и много от тях се ориентираха към външните пазари, защото именно с участието си на водещо изложение по света можеш да застанеш гордо до стара марка, твой конкурент и да се представиш. Българите имат самочувствие, но липсата на държавническа политика именно за подкрепата на секторите за износ е от ключово значение днес, когато депресията е много силна.

 

Специализирали сте „Проучване на пазари и панаирен маркетинг” в Германия, Япония, Франция, Австрия, Англия. Какво ноу-хау внесохте от там?
Винаги е много интересна срещата с различни икономики, пазарите, начините на функциониране. За да си добрият партньор на клиентите си трябва да познаваш не само панаирния терен в чужбина, но и пазара им. Защото да внасяш в Япония хранителни продукти от България изисква своите познания - през кои големи корпорации става вноса, как се разпределя пазара на едро, за да стигне до директния потребител, каква трябва да е цената, какви сертификати трябва да притежават компаниите. Не можеш просто да заведеш едни фирми в Токио на Фудекс, трябва да приготвиш експонатите им да могат да се дегустират, да имат необходимите документи, да помогнеш на фирмите за покани за посетители и разбира се за преговори. Това е повече от колкото само да организираш колективно или национално участие. Затова и са необходими не само дълги години опит, но и знания, които се получават чрез нашия специализиран свят на „панаирджиите” в света. Цялата ни индустрия има своите специализирани издания, обучения и собствени изложения.

 

Компаниите реализират корпоративна социална отговорност. А каква е вашата лична социална отговорност (знаем, че помагате на болни деца)?
Не обичам да говоря за това, защото всичко, което съм правила и правя ми се вижда недостатъчно, въпреки че полагам усилия в тази посока повече от 12 години. След влизането ми в политиката всички започнаха да пречупват тази дейност през една изкривена призма, в която благотворителността се приема като самореклама. Затова ако искате ще ви разкажа, но извън интервюто. Може да ви хареса някоя от идеите и да решите и вие да се включите.
Фернет България има програма за корпоративна социална отговорност. Приоритет за нас са младите таланти, културата и науката. Баща ми ме учеше, че ако с един телефон можеш да помогнеш, винаги се опитай да го направиш. Това и следвам. Не винаги се получава, но в повечето случаи действа. 
Решението ми да работя в политиката е именно обществена отговорност за бъдещето на децата ни. Знам, че трябва да положа усилия, за да дам своя принос. Иска ми се да се справим, защото го заслужават именно те – децата ни и родителите ни, за труда и обичта им.

 

Как бихте дефинирали „успялата жена”? И имате ли си формула за успех?
Трудно се дават дефиниции, но за мен успялата жена е тази, която никога не смята, че е успяла, защото това означава, че тя има следваща по-висока цел, че има дух, за да мечтае следващата цел и че има сили, за да я постигне.


ЛЮБИМИ МИСЛИ И ФРАЗИ:

- Айнщайн: „Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща.” - Затова и с грижа и любов за хората в политиката е веруюто ми!

Хенри Форд: „Моята тайна на успеха се заключава в умението да разбирам гледната точка на другите.”

- Маргарет Тачър: „Жените много по-добре от мъжете умеят да казват "не".

- Оскар Уайлд: „Обществото често прощава на престъпника, но не и на мечтателя.”

- Атанас Буров: „Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…”