Уникална,оригинална и праволинейната дизайнерка – Милена Канонеро

Кариерата на Милена Канонеро е страхотно впечатляваща, макар че малцина знаят името и. Извънредно талантливата италианка е знаменит дизайнер на костюми, родена в първия ден на първия месец на 1946 година в първата столица на Италия, Торино. Упорита, уникална, оригинална, праволинейна, винаги удивителна в решенията си, тя носи гордо в биографията си четири награди Оскар, последната от които спечелена само преди няколко дни за работа й по филма “Гранд хотел Будапеща”, и още многобройни номинации за наградите на Академията и за други престижни филмови и театрални отличия.

 

Още много рано в тийнейджърските си години, Милена развива интерес към света на изкуството, който не се оказва просто временно увлечение. За да следва мечтата си, Милена се мести в Генуа, където учи мода, история на изкуството и дизайн на костюми. След дипломирането, в ранните 60-те, се мести в Англия, и започва работа, първо в бутика за модни дрехи на приятели, за който си спомня: "единия ден беше там, на следващия вече го нямаше", после в малки театрални и рекламни продукции. Точно работата й като дизайнер в рекламата отваря вратите за предстоящата грандиозна кариера на госпожа Канонеро. Докато снима кратките видеа в рекламата, тя има възможност да работи с многобройни филмови режисьори. Една от тези срещи е по-специална, съдбовна дори. Стенли Кубрик се явява в ролята на феята, от допира на чиято магическа пръчица ще се родят няколко страхотни филма и първият Оскар за младата дизайнерка.

 

Канонеро е много млада, когато за пръв път среща Кубрик, но режисьорът, достатъчно опитен, за да подуши дарба, уникална като тази, мигновено й става наставник и поверява точно на нея работата по костюмите на знаменития си “Портокал с часовников механизъм” (1971). В интервю, Милена обяснява как са били замислени костюмите за филма, гротескни и екстремални, вдъхновени от романа на Антъни Бърджис и виденията на Стенли.

 

Няколко години по-късно, двамата отново работят заедно. Тогава Милена създава костюмите за “Бари Линдън”(1975), превъзходно оценени и причина за първия й Оскар. Само шест години след първата статуетка идва време за втора. Филмът този път е “Огнени колесници” (1981) на Хю Хъдсън.

 

Години по-късно, с друг режисьор, отново се връща назад във времето, за да създаде супер цветната, мека и емайлирана Мария Антоанета, режисирана от София Копола през 2006 година. В този случай Милена променя подхода и ни дава един модерен и съвременен поглед върху характера на причудливата австрийка, който й носи и третата по ред награда на Академията.

 

Подобно на големите дизайнери от Холивуд или италианските гении на киното, Милена Канонеро е “дизайнер на персонажи”, който работи в тясно сътрудничество с режисьорите, за да създаде личността с безкрайна прецизност към подробностите. Кои цветове ще разкрият психологията на героя, кой е правилният стил или кои са верните платове?!

 

Точно такава е и работата й във филма на Уес Андерсън “Гранд хотел Будапеща”.Тя наистина е един много ценен диамант в кино индустрията, абсолютно заслужил всичките си отличия и създал визуални шедьоври в съвременното кино, за които ние й благодарим.

 

Благодарност и признателност към тази изключителна майсторка изпитват и колегите й дизайнери. Ралф Лорън обича да повтаря за Милена, че " тя е вероятно най-добрият костюм дизайнер в бизнеса.

 

Ако попитате Милена Канонеро какви са "бъдещите й творчески планове", тя ще ви отвърне така: „Аз съм в средата на басейна. Не знаеш къде е началото, нито къде е краят. Мразя времето. Никога няма достатъчно време за да направиш нещо както трябва. Никога няма достатъчно време да изживееш всички животи, които би искал да изживееш!''