Нива на професионално прегаряне сред жените в "Човешки ресурси" в България

Автор: Милен Великов

Какво стои зад термина „професионално изгаряне” (burnout)?

Професионалното прегаряне е следствие от високите нива на професионален стрес и се среща само в работен контекст. То не се наблюдава при хора квалифицирани като „бедни“ или „богати“. И още по-точно – среща се най-често при т.нар. „социални професии“ – учители, лекари, пожарникари, полицаи или по-общо казано – това професионално състояние се среща при работа на хора с други хора, като тези, които са активната страна подлежат на това негативно психично състяние, защото предоставят услуга на другите. Не звучи сложно, нали?Това е и една от причините за това изследване сред HR-итев България – естеството им на работа, очакванията на хората към тази функция на бизнеса и ежедневното предоставяне на услуги от тяхна страна сред вътрешни и външни клиенти. За разлика от други подобни състояния, все още няма единна дефиниция, която да обхване и обедини изследователите какво всъшност значи burnout.
Предизвикателството „бърнаут”

За пръв път този термин е използван в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязва този синдром сред своите колеги. Дали бяхме чували за това състояние преди 15-20 г. в България? Нима тогава също хората не са прегаряли в работата си? Може и да са, но не както днес. Дигитализацията и достъпът до публична информация ни позволи непрестанно да се учим и сравняваме, да търсим по-доброто за себе си, да се развиваме и да доказваме ежедневно и очакваме реципрочност от другите. Това поражда стрес, а пречупено през професионален контекст – това е един от най-разпространените мотиви за професионално прегаряне. Очакванията, които сме си вменили (или са ни вменени), че винаги трябва да сме перфектни, да помагаме на останалите в екипа, да получаваме признателност за своята работа предопределят оборотите, с които се движим. Постоянно се стремим да сме на високо ниво, посещаваме различни семинари, които ни учат колко по-продуктивни можем да бъдем, да управляваме времето си, за да съумеем да свършим повече неща за по-кратък период. Звучи ли Ви познато? Това е от една страна. От друга, конкуренцията става все по-голяма, тергетите все по-високи, желанието за оптимизация е водещо, независимо от бранша.Зад лъскавите фасади на различни организацииима строги правила – или си постигаш целите, или си аут, а понякога целите са високи и костват продължителен работен ден (10-12 ч.), работа след работно време, по време на болничен, непрестанни мейли на клиенти със срок „вчера“, колеги, за които няма значение, че Вие сте в плануван отпуск със семейството. Още ли се питате откъде идва това състояние?

Нека Ви отговоря до какво води бърнаута:
- Загуба на удоволствие да си част от екип, отдел, организация;
- Циничност и откъсване от работата;
- Песимисъм и черногледство;
- Изолация.
Вярвам, че вече мнозина се припознаха с професионалното си миналото или сегашното си работно битие. Една моя преподавателка (проф. Снежана Илиева) казваше в определени ситуации: „един грам интервенция е много повече от 1 килограм интервенция“. Убеден съм, че е права!

Кои са симптомите?
- Хронична умора;
- Безсъние;
- Ниска концентрация и внимание;
- Физически симптоми – болка в гърдите, сърцебиене, задух, болка, световъртеж, припадък и / или главоболие;
- Срив в имунната система;
- Загуба на апетит;
- Засилено безпокойство;
- Депресия;
- Гняв и раздразнителност.

Изследването
То се проведе в периода юли-август 2017 г. и изцяло бе с фокус заетите в „Човешки ресурси“. Досега такова не е правено в България с тази група от лица. За целта бе използван въпросник за професионално прегаряне Burnout Q, който е базиран на модела на бърнаута на Кристина Маслах. Въпросникът съдържа 24 въпроса, които формират три скали, измерващи най-съществените и сериозни последици от професионалното прегаряне:

- Емоционално изтощение;
- Деперсонализация;
- Редуцирани лични постижения.

Съвкупността от трите състояния оформя средната стойност на професионално прегаряне, като скалата за оценката на бърнаута е от 1 до 10, при следното разпределение на нивата:

- до 3.99 – ниско;
- от 4 до 7.99 – средно;
- от 8 до 10 - високо.
Участници – 739 бр.
Жени – 79.03%; Мъже – 20.97%

Част от резултатите:
При жените емоционалното изчерпване е с малко по-високи стойности, като една от причините се крие в нивата на емоционалност, тяхната отдаденост и позиционирането на работата в тяхното съзнание като един от приоритетите за тях. При нежния пол общото усещане за умора е по-видимо, раздразнителността личи – особено в дамски колектив или греша? Нивата на безпокойство са по-осезаеми чисто биологически, което автоматично повишава психическотоим натоварване. Един от най-отчетливите фактори за високите нива на емоционално изчерпване е безсънието, което има своите по-големи измерения сред женската част на заетите. Това рефлектира и при малко по-високите нива на бърнаут в полза на жените,в сравнение с мъжете HR-и, спрямо резултатите в това изследване.

Row Labels Row Labels Average of Редуцирани личнипо стижения Average of Деперсонализация Average of Бърнаут
Жена 5.15 5.00 5.06 4.9

 

Според ChinenyeOnyemaechi, M.D. от АРА (American Psychiatric Association) жените са предразположени към бърнаут, когато са изолирани в своята работа, нямат цялостен контрол върху нея или работят във високо конкурентни браншове. Друго нейно твърдение, в подкрепа на тази гледна точка, е натискът, на който са подложени представителите на нежния пол да са в различни роли и да балансират в очакванията към тях (въз основата на различни стереотипи като отглеждане на деца, ролята в семейството, дома) при изграждането на кариера.

Професионално прегаряне при различните поколения
Изследваните жени от поколение “X” имат по-високи нива на емоционално изчерпване, в сравнение с останалите, като почти сходни стойности имат и дамите над 50 г. Едно от обясненията е, че естеството на работа и нейната продължителност водят до изчерпване на емоционалните ресурси. Дамите на тази възръст имат по-високи нива и на физическо изтощение, тъй като мнозина от тях имат свои семейства и задължения към тях, което в комбинация с психическата умора и старанието да бъдат еднакво добри на всички фронтове обуславя тези по-високи стойности.Тези стойности повишават макар и с малко нивата на бърнаут за представителите на тази извадка. Paula Davis-Laack – основател и CEO на Stress & Resilience Institute споделя, че в края на 30-те години и след това жените са по-склонни към бърнаут, осъзнавайки, че са посветили прекалено много години на кариера и се стремят да намерят друга посока. Това може да означава търсене на удовлетворение отново чрез някакво хоби, различни проекти или рестарт на досегашния професионален път в друга сфера.

При представителите на жените от възръстовата граница „Z” и “Y” се наблюдава минимален превез при нормите на редуцирани лични постижения. Чувството за намалена лична продуктивност при представителите на поколение Z e породено от липсата на професионален опит, допускания за липса на обратна връзка, относно тяхното представяне, високи очаквания към самите себе си, което води до неудовлетворение в работата. За представители на това поколение тази работа може би е първата такава.При „Y” обяснението може да бъде, че мнозина от тях са на кръстопът – кариера или семейство, а тези, които се опитват да балансират не винаги успяват.

Години Average of Емоционално изчерпване Average of Редуцирани лични постижения Average of Деперсонализация Average of Бърнаут
         
20-24 - Z 4.51 5.11 4.89 4.54
25-36 - Y 5.10 5.14 5.10 4.94
37-50 - X 5.42 4.86 5.05 4.98
над 50 5.36 3.82 4.94 4.53

 

В сп. Forbes и по-специално в статията Why Millennial Women Are Burning Out At Work By 30 фокусът е изследване, в което се цитират данни, които доказват, че жените в определени професии са склонни на бърнаут и преди 30 г., въпреки че някои от тях имат високоплатените си длъжности и наглед „всичко трябва да бъде наред“. Амбициозността на това поколение жени води до по-високите им нива на прегряване, в сравнение с мъжете. Те са по-склонни фокусирано да инвестират в своето развитие за сметка на регулярни почивки и по-рядко да излизат в отпуск. При повечето дами на тази възраст времето им е преминало в непрестанно учене в университета и себераздаване и свръхангажираност в работата. Конфликтът идва, когато очакванията се разминат с реалността. Сблъсъкът е болезнен, а все повече жени осъзнават какво води до тяхното професионално прегаряне и понякога непопулярните мерки, които взимат за рязка смяна на бранша, не водят до нищо по-различно от разочарование. Различните стратегии за справяне са от посещение при психотерапевт, през йога, нова среда и отговори на въпросите – какво искам, какво е възможно, кое е забавно и как да го постигна.
Radhika Sanghani от telegraph.co.uk анализира друго изследване, в което е доказано, че жените страдат от бърнаут, поради удълженото работно време и стрес на работното място. Повече от половината 750 изследвани жени споделят, че постоянно мислят за работа, дори извън работно време – като пишат мейли след като са се прибрали вкъщи и по време на почивка. Една трета от жените описват работата си като "много" или "изключително" стресираща, което има тенденция за отрицателно въздействие върхутехния начин на живот. "Скоростта на живота, трудовото претоварване, несигурността на работното място и все по-големите очаквания от нас обуславят нивата на бърнаут“, споделя още Cary Cooper, професор по организационна психология от Manchester Business School.

Резултатите от изследването сред дамите в „Човешки ресурси“ са в границите на средната норма. Една от тезите е, че почти всички изследвани лица са запознати с проблема, като мнозина от тях споделят за разработването на индивидуални стратегии за неговото преодоляване. Едва 42-ма респонденти споделят, че не знаят как да преодолеят бърнаута си. Друга гледна точка би могла да бъде периодът, през който бе направено изследването – юли/август, време на отпуски и спокойни служители.
Едно е сигурно – за това състояние е необходимо да говорим повече и по-задълбочено и да осигурим превенция, да съхраним хората емоционално и да предпазим организациите финансово.