Чуждите езици – има ли по-лесен начин да станем полиглоти

Пет причини да да учите чужд език:

 

1.Повече възможности за работа
2.Развитие на интелекта
3.По-добро разбиране на езика
4.Глобализацията
5.Пътуване в чужбина


1. Методът на звуковите асоциации

 

Професорът от Станфордския университет Рон Аткинсън предлага на студентите си този оригинален метод за запомняне на нови думи още през 70-те години на 20. век. Според неговия метод трябва да търсим съзвучия с думи от родния си език (и не само), които са ни добре познати.

 

С избраната дума или фраза след това трябва да съставим асоциативно изречение, което включва и превода. Например думата look (поглед – англ.) звучи като българското „лук”. Значи можем да съставим изречение като „Хвърлих един поглед на главите лук.”

 

Методът е много удобен, защото предлага индивидуален подход за всеки и ни кара да мислим, а не да зубрим на сляпо. Той е много полезен за обогатяване на речниковия запас и като бонус подсилва паметта.

 

2. Стикери

 

Идеалният начин да запомним съществителни, с които наричаме предмети, с които боравим всеки ден. Пишете на залепващото се листче „Refrigerator/Fridge” и лепете на хладилника. „Door” отива на вратата и т.н. Този метод е особено подходящ за начинаещите, които тепърва започват да натрупват речников запас в новия език.

 

Когато виждаме надписаните предмети около себе си всеки ден, сами не усещаме как запомняме имената им на чуждия език. В процеса може да сменяме листчетата, да ги допълваме и да ги умножаваме.

 

3. Методът на 25-те кадъра

 

Според теорията на психолога Джеймс Викари, предложена през 1957 г., човешкият мозък може да разпознава визуално само 24 променящи се „картинки” в секунда. Ако в секундата се добави един допълнителен кадър, човек не осъзнава присъствието му, но информацията се изпраща в подсъзнанието. На този принцип работят и така наречените „сублимирани” послания.

 

Днес се произвеждат видеоматериали за преподаване на чужди езици, които представляват филми, в които на всеки 90-100 милисекунди проблясва прословутият 25-и кадър. На него е изписано значение на нова дума, граматическо правило и т.н. Методът не е признат от научната общност и ефективността му не е доказана, но ще бъде интересно да се наблюдават развитието и успехите му.

 

4. Комуникативният метод

 

Вместо да скучаем над учебника, по-добре да заложим на най-ефективния от всички методи – общуването. Това дори не е някаква специална методика – просто намирате чужденец и започвате да се опитвате да се разберете помежду си. Така са учили чужди езици векове и хилядолетия наред.

 

Контактуването с носителя на езика доказано ускорява научаването и трайното му запомняне. Най-добре е да не общувате само с един човек, а да търсите комуникация в групи, по двойки и на най-различни теми в различни ситуации. Съвременните технологии значително опростяват тази задача – просто се обърнете към някоя от чат програмите като Skype и потърсете събеседници зад граница.

 

 

5. Физическа реакция

 

Този оригинален метод е разработен от психолога Джеймс Ашер от университета в Сан Хосе, САЩ. Методът е основан на естествения познавателен процес, чрез който усвояваме и родния си език.

 

На първите няколко урока ученикът само слуша чуждия език и от него не се изисква да реагира вербално или да отговаря на въпроси. Може само да жестикулира и да реагира физически. Така настъпва период на въвеждане, в който човек започва спонтанно да реагира на чуждия език и да участва в общуването колкото може.

 

6. Аудио-видео

 

Този метод прилича на предишния. Същността му е, че в началото ученикът основно слуша чуждата реч и я възприема пасивно. Дискове и касети с уроци се предлагат на пазара от години.

 

На същия принцип действат и видео уроците. В тях се гледат филми и сюжети на новия език. Задачата значително се опростява, когато добавим и субтитри, така че да можем да сравняваме с тях това, което чуваме от устата на актьорите. Недостатъкът на този метод е, че рано или късно трябва да добавим към него и комуникация, в която участваме активно и ние.

 

7. Пълно потапяне

 

Лингвистът и педагог Максимилиан Делфиниус Берлиц предлага тази иновация още през 1878 г. Според този метод ученикът напълно се потапя в ролята на чуждестранен гражданин. Той може да си избере съответното име, да си съчини биография, да си припише определени знания, навици и умения. Процесът на обучение преминава изцяло на чуждия език и не се допуска превод.

 

Думите и граматиката се учат в контекста на разговорите, без учебници и подсказване. Така в групата се създава атмосфера, помагаща за разкриването на истинския потенциал на учениците без скованост и стеснение. Какъв смисъл има Иван да се тревожи за произношението си, когато сега той е Джон? Методът има и други плюсове – развива социалните навици и театралните умения при максимум позитивни емоции.