Aсертивност – стил в комуникацията

Как мога да не правя компромиси спрямо мнението си? Как мога да комуникирам възгледите си по директен и ясен начин, без да проявявам неуважение към другите? Отговорът се крие в стила на комуникация, наречен асертивност. Асертивността може да ни помогне контролираме по-лесно ситуациите, в които попадаме; да създадем по-здрави взаимоотношения с околните; и да контролираме по-ефикасно негативните емоции и по този начин да намалим нивата на среса.

 

Защо тогава толкова малко хора, прилагат асертивността в ежедневието си? Една от причините е, че малцина в България получават формално обучение по комуникация. Другата причина се състои в агресивността и пасивността. Агресивният стил предполага неуважение към другите и налагане на собственото мнение. Този стил дава на тези, които го използват, чувството за сила. Това е причинатата те да не искат да го променят. Другата крайност е поведението на пасивните комуникатори. Те не желаят да наранят чувствата на никого и искат на всяка цена да запазят „мира“. Нуждата от спокойствие, дори с цената на самоуважението, е по-голяма от отстояването на собственото мнение.

 

Асертивността е златната среда между агресивността и пасивността. Тя предполага ясно, но уважително, изразяване на собствените нужди и желания. Асертивността подпомага изграждането на силни взаимоотношения, базирани на взаимно уважение. Асертивните хора използват ясен език и излъчват самочувствие.

 

Как можем да започнем да бъдем асертивни?

 

- Гласът и тялото ни имат основна роля в комуникацията, затова е необходимо да говорим нормално, а не да крещим или шептим. Тялото ни трябва да съответства на гласа и на казаното. Важно е да гледаме събеседниците си в очите, като държим тялото си изправено и спокойно.

 

- Крайностите в изказа е необходимо да се избягват. Генерализирането с думи като никога и винаги също. Вместо да обвиним някого, че „винаги закъснява за работа“, можем да отбележим, че „тази седмица за трети път идва на работа с около половин час закъснение“.

 

- Преценките трябва да отстъпят място на фактите. Например желателно е да кажем, че „има известни пропуски в доклада“ на колеги, отколкото да ги обявим за „мързеливи.“

 

- Изказът е необходимо да бъде личен. Например „неприятно ми е да си захвърляш дрехите по дивана“, а не „повечето хора използват закачалки за тази работа“.

 

Асертивността е умение, което изсква практика и постоянство. В началото ще ни бъде трудно да скъсаме със старите си стилове на комуникация. Важно е да не се отказваме, докато не я превърнем в навик, който ще направи живота ни значително по-приятен. И нека да не забравяме да възнаграждаме за всяко малко постижение в тази посока.