„Вината в нашите звезди“ – Джон Грийн

„Влюбен съм в теб – изрече той тихо. Вярно е. Беше приковал поглед в мен и аз виждах бръчиците в ъгълчетата на очите му. – Влюбен съм в теб и нямам навика да се лишавам от простото удоволствие да говоря каквото мисля. Влюбен съм в теб и знам, че любовта е като вик сред пустошта, че забравата тегне над всеки от нас, че всички сме обречени и един ден трудът ни ще стане на прах, знам също, че слънцето ще погълне единствената земя, която имаме, и знам, че съм влюбен в теб.“

 

Шестнайсетгодишната Хейзъл знае, че не й остават повече от няколко години живот. Затова тя гледа на себе си преди всичко като на „професионално боледуваща“. Но един ден в групата за взаимопомощ, която посещава, се появява Огъстъс Уотърс. И ето как историята на Хейзъл е на път да бъде пренаписана.

 

Мъдър, дързък и суров, „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и... на крачка от смъртта.