„Всяко цвете има своята една минута...“ - Анри-Фредерик Амиел

Всеки човек, особено творецът, трябва да се отнася отговорно към идеите си – да си създаде навици за тяхното съхраняване и да прояви търпение до тяхното узряване. В част от своя „Интимен дневник“ Анри-Фредерик Амиел разкава пленително за запазването и облагородяването на креативността. Анри-Фредерик Амиел (1821-1881) е швейцарски философ, поет и критик. Неговата най-известна творба — „Journal Intime“ – е публикувана след смъртта му.

 

„Всяка пъпка цъфти само веднъж и всяко цвете има само своята една минута на перфектна красота. И така в градината на душата всяко чувство има, тъй да се каже, своя цъфтящ миг, своя единствен момент на цялостно изящество и сияйно царуване. Всяка звезда преминава само веднъж в нощта през меридиана над главите ни и блести само за миг. И така в царството на ума всяка мисъл докосва своя зенит само веднъж и в този момент гениалността и величието и кулминират. Художник, поет или мислител, ако искаш да спреш и обезсмъртиш своите идеи или чувства, сграбчи ги точно в този мимолетен миг, защото той е връхната им точка. Преди него имаш само неясни очертания от мъгляви пречувствия. След него имаш само отслабени спомени или безсилно разкаяние. Този момент е моментът на твоя идеал.

 

Злобата в гняв, който се страхува да се покаже, тя е безсилна ярост, осъзнаваща своето безсилие.

 

Из „Journal Intime“
„Нищо не прилича на гордостта толкова много, колкото обезсърчението.“
„Да отблъснеш собствения си кръст, означава да го направиш по-тежък.“
„В живота навиците имат по-голяма сила от максимите, защото навикът е живееща максима, превръщаща се в плът и инстинкт. Да промениш максимите си не е нищо: то е като да промениш заглавието на книга. Да научиш нови навици е всичко, защото така се докосвеш до същността на живота. Животът не е нищо друго освен тъкан от навици.“