ФЕРНАНДО ПЕСОА – УНИВЕРСАЛНИЯТ ПОРТУГАЛСКИ ГЕНИЙ

ОТ ВЕРА КИРКОВА

Подбор, представяне, превод и редакция: Вера Киркова

Вера Киркова е дългогодишен член на Business Lady Club, в редиците му е от самото основаване преди близо 10 години, отличена с Почетна грамота за приноса си към клуба и със златно ниво на членство. Сред учредителите е на Движението „Успешни в България“. Често присъства на страниците на сп. Business Lady като участник в значими събития от обществения живот или със собствени изяви. Носител е на Наградата на списанието за цялостен принос за литературното и културно обогатяване на обществото (2016), както и на редица други отличия.

Вера Киркова е преводач с двадесетгодишна успешна кариера, с повече от 40 преведени заглавия от португалски език на големи автори като нобелиста Жозе Сарамаго, бразилския феномен Паулу Коелю, наградения с престижно рицарско звание Марио Замбужал, забележителния Марио де Са-Карнейро, близък съмишленик на Фернандо Песоа и още много, много други. Същевременно Вера Киркова освен активно практикуващ преводач е и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, в специалност Португалска филология, където редом с участията в научни проекти, както и редом с водените от нея лингвистични и културоведски теоретични дисциплини, обучава в бакалавърски и магистърски програми бъдещи преводачи от португалски език, които да се включат със своя принос във все по-разрастващата се по обем португалоезична преводна продукция в България.

Във връзка с честваната наскоро двадесетгодишнина от стартирането на преводаческата дейност на Вера Киркова в настоящия брой на сп. Business Lady предлагаме на читателите да се насладят на словесните умения на един гений на португалската художествена мисъл с най-високо световно признание – Фернандо Песоа (13.06.1888 – 30.11.1935) с неговите хетероними. Универсалното му звучене е подходящо за всеки, който намира мигове за себесъзерцание и анализ по пътя към усъвършенстването и успеха. Преводите са дело на Вера Киркова и нейните студентки Петя Нинкова, Михаела Хинова и Изабел Халед Димитрова от Магистърската програма по Приложна лингвистика (с ръководител проф. дфн Е. Вучева) на СУ „Св. Климент Охридски“.

В ГРАДИНАТА НА ЕПИКТЕТ ОТ ФЕРНАНДО ПЕСОА

Удоволствието да вкусим тези плодове и да потънем в свежестта на дърветата с бухнали корони, е – каза Учителят – още една покана от природата да се отдадем на най-прекрасните наслади, обземащи ни чрез спокойствието на мисълта. Няма по-добър момент за потапяне в съзерцаването на живота, дори когато е ненужно, от този, в който слънцето залязва, следобедът започва да разхлажда горещината на деня и сякаш в хладината на полята се надига вятър.

Безброй въпроси ни вълнуват и дълго време губим, за да открием, че отговорите не са за нас подвластни. Да ги оставим настрана, като някой минувач без желание да ги прозре, би било непосилно за човешката природа, а за Бог – нищожно, но да им се отдадем като на някой господар, би значило да продадем внезапно нещо, което дори не ни принадлежи. Отдъхнете с мен в сянката на зелените дървета, където не натежава друга мисъл освен тази, че листата ще повехнат, когато дойде есента, или за това, че като много пръсти към небето в студа те клони ще протегнат, щом усетят как край тях минава люта зима.

Отдъхнете с мен и помислете колко е ненужно да се силим, тази странна воля; а и самото разсъждение е не по-нужно от усилието, но по-наше от желанието. Помислете също, че един живот, който нищо не жадува, няма как да натежи на хода на нещата, но животът, който всичко иска, също няма да е с тежест върху тях, защото няма да постигне всичко. А да постигнат по-малко от всичко, не би било достойно за душите, които истината търсят.

По-скъпо струва, свидни мои синове, сянката на дървото, отколкото познанието за истината, защото сянката е истинска, докато трае, а истината е лъжовна в знанието за нея. По-ценна е за правдивото разбиране зеленината на листата, отколкото е някоя велика мисъл, защото зелените листа ще може да посочите на друг, но не и някоя велика мисъл. Раждаме се, без да знаем да говорим, и умираме, без дори да сме могли да кажем. Нашият живот минава между мълчанието на този, който не продумва, и другия, когото никой не разбира, и около това, като пчела на място без цветя, непозната тя витае – непотребната за всички ни съдба.

НЕ ЗНАЯ КОЛКО ДУШИ ИМАМ
Фернандо Песоа

Не зная колко души имам.
Във всеки момент съм различен.
Продължавам да се променям.
Никога не се видях и намерих.
В тялото ми има само душа.
А който носи душа, няма спокойствие.
Който вижда, е само това, което вижда,
който чувства, не е този, който всъщност е.
Замислям се какво съм и виждам.
Превръщам се в тях, а не в себе си.
Всяка моя мечта и желание
са откъдето идват, а не мои.
Самият аз съм една картина,
виждам собствената си промяна,
различен, променящ се и сам.
Не мога да усетя къде съм.
Отчужден ще прочета
страниците на живота ми.
Не зная какво да очаквам,
и каквото е вече го забравих.
Забелязвам в полето на прочетеното
онова, което преживях.
Препрочитам и си казвам: „Аз ли съм това?”
Само Бог знае защо го е написал.
(Превод от португалски: ПЕТЯ НИНКОВА)

АЗ СЪМ БЕГЛЕЦ
Фернандо Песоа

Аз съм един беглец.
Когато се родих,
ме заключиха в тялото ми.
О, но аз избягах.
Ако човек се изморява на едно място,
в едно тяло
няма ли да се измори?
Моята душа ме търси, но аз препускам и
дано не ме намери никога.
Тялото е като затвор,
не съществувам в него.
Ще живея, бягайки,
но ще съм жив.
(Превод от португалски: ПЕТЯ НИНКОВА)

МОЖЕ БИ Е ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН ОТ ЖИВОТА МИ
Алберто Каейро

Може би е последният ден от живота ми.
Поздравих слънцето, протягайки ръката си.
Но всъщност не беше поздрав, а сбогуване.
Показах му колко ми беше приятно с него преди и нищо повече.
(Превод от португалски: МИХАЕЛА ХИНОВА)

ЛЮБОВТА Е СПЪТНИК
Алберто Каейро

Любовта е спътник.
Вече не мога да вървя сам по пътя,
не ми е по силите да бъда сам.
Една ясна мисъл ме кара да бързам.
Виждам по-малко, а в същото време ми харесва да виждам всичко.
Дори нейната липса е нещо, което върви с мен.
И толкова много я искам, че не зная как да я пожелая.
Ако не я зърна, си я представям и това ми дава сили.
Но ако я видя, потрепервам
и не зная кое ме кара да чувствам онова, което е било, когато липсва.
Всички сили ме напускат, такъв съм.
Истината се разтваря пред мен като слънчоглед с нейния лик по средата.
(Превод от португалски: МИХАЕЛА ХИНОВА)

СЛЕДВАЙ СЪДБАТА СИ
Рикардо Рейш

Следвай съдбата си,
поливай растенията си,
обичай розите си.
Останалото е сянката
от чужди дървета.
Реалността...
Винаги е повече или по-малко
от това, което искаме.
Само ние винаги сме
същите като нас самите.
Леко е да живееш сам.
Голямо и благородно е винаги
да живееш просто.
Нека болката остане при олтара
като обет към боговете.
Виж живота отдалече.
Никога не го разпитвай.
Той не може нищо да ти каже.
Отговорът, той е отвъд боговете.
Но спокойно имитирай ти Олимп в сърцето.
Боговете богове са,
защото никога не се осмислят.
(Превод от португалски: ИЗАБЕЛ ХАЛЕД ДИМИТРОВА)