Защо санкциите срещу Русия ще рикошират върху САЩ

Американската администрация смята санкциите срещу Русия за евтина политика, която евентуално ще принуди Владимир Путин да промени курса в Украйна.

 

Но това общоприето схващане скрива значителните разходи. Точно както използването на дронове срещу предполагаеми терористи в Пакистан може би създава повече последователи на ислямистите, отколкото елиминира, така и защитниците на санкциите не се замислят за непредвидените последици от тази политика - последици, които могат да се окажат далеч по-вредни за американските интереси от агресията на Кремъл в Украйна.

 

Първо, чрез използването на икономически и финансови санкции срещу Русия за действията й в Украйна, САЩ - архитектът и основният бенефициент от глобализираната система за търговия и финанси - експлоатира интеграцията на постсъветска Русия в тази система. Годините на взаимно полезен прогрес, който вкара 140 млн. руснаци в орбитата на глобалното икономическо управление, сега е под въпрос. Дори санкциите да успеят да променят поведението на Кремъл и бъдат отменени, основите на американската цел на интегрирането на Русия в глобалната икономика са подкопани.

 

Второ, използването на санкциите информира останалите за стратегическата опасност от интегрирането във водената от САЩ глобална финансова система. Какъвто и да е изходът от намесата на Русия в Украйна и каквато и да е съдбата на г-н Путин, другите, които не са съюзници на САЩ, вече са научили урока, че трудно спечелената институционална интеграция може да бъде използвана срещу държавите, които я постигнат.

 

Трето, докато няма съмнение, че санкциите са причинили значителни разходи на водещите компании, собственост на държавата и свързани с нея и вредят на приближените на г-н Путин, косвените щети на независимите, частни предприятия в Русия са несравнимо по-лоши. Бизнесът без политически протекции ще отчете спад в продажбите, спрян достъп до финансите и отлагане на инвестициите за неопределено време. Тези предприятия, които отдават най-голямо значение на интеграцията на Русия с Европейския съюз и САЩ, ще бъдат засегнати най-тежко /Един от нас е американски инвеститор и предприемач, който от дълго време е активен в Русия и е свидетел на това отблизо - бел. авт./.

 

Най-дръзките привърженици на Запада сред класата на дребните предприемачи в Русия сега могат да изгубят защитата си, докато държавните банки и енергийни компании продължават да бъдат защитавани от достъпа им до правителствен кредит, получен при благоприятни условия.

 

Четвърто, налагайки санкции на Русия, когато тя вече пада в низходяща икономическа спирала, Вашингтон даде на г-н Путин могъщ политически инструмент да прехвърли вината за последиците от собствените му гибелни решения в Украйна. Кремълският модел на "държавен капитализъм" вече изпитва затруднения и представянето му щеше да е слабо без геополитическия катаклизъм, който г-н Путин създаде. Американските санкции се появиха точно навреме, осигурявайки му алиби, което той умело използва, за да обърка руския народ за причината за икономическите им неволи.

 

Пето, дори санкциите да са внимателно изготвени, за да накажат определени личности, руснаците възприемат санкциите на Запада като насочени срещу тях и те са тези, които са принудени да понасят истинските разходи на растящата инфлация, колапса на рублата и забавящия се растеж. Усещането на руснаците, че те са нападнати, генерира разбираем феномен на "сплотяването". Най-високият рейтинг за всички времена на г-н Путин е един от резултатите, другият е почти пълното маргинализиране на гласовете против. За съжаление, неделното шествие в памет на убития опозиционен лидер Борис Немцов, няма да промени това.

 

Ако Русия се изправи пред по-голяма икономическа турбуленция през предстоящите месеци и години, САЩ може да се сблъскат с по-упорити проблеми от тези, които съществуват днес. Русия вероятно ще стане по-войнствена, ако външните икономически удари задълбочат кризата в страната. Освен това, по-дълбокият спад в Русия може да влоши икономическите проблеми в Европейския съюз, с потенциален глобален верижен ефект.

 

Сега, когато Вашингтон е направил санкциите централен елемент на ответната реакция срещу Русия, президентът Барак Обама не може просто да се откаже от тях. Вместо това, той трябва да ги използва като средство за договаряне на всестранно решение, което включва някои компромиси.

 

Първият кръг от санкциите имаше смисъл. С анексирането на Крим, Русия не само потъпка основни международни правила, но също така циментира колосалното нарушение за десетилетия напред. САЩ трябваше да демонстрират, че такова нарушение налага разходи, за да се попречи на Русия да създаде опасен прецедент. Би трябвало все още да има полза от насочените конкретно към Крим санкции, които пречат на Русия да получи печалби от анексирането. Русия без съмнение е нарушила международните правила и в Източна Украйна. Но, за разлика от Крим, е възможно тя да започне да ги спазва отново в близко бъдеще. И още санкции няма да променят по-широките стратегически цели на Русия в задния й двор.

 

Много политици тайно допускат това, но отговарят, питайки: "Какво друго можехме да направим?". Това е добър въпрос. Тъй като никакви осъществими принудителни мерки биха могли да попречат на г-н Путин да подкрепи бунтовниците в Източна Украйна, единственият избор беше, и все още е да се преговаря - както да се ограничи страданието, което Кремъл може да причини на беззащитното население, така и да се избегне по-широка и по-опасна конфронтация, подобна на Студената война. Но преговорите, обхващащи единствено Украйна, подобно на тези в Минск миналия месец, в най-добрия случай ще доведат до временно примирие в конфликта между Русия и Запада. Единствено по-широкообхватно споразумение за сигурността в региона може окончателно да сложи край на конфликта. И вдигането на санкциите може да се използва като разменна монета за получаването на споразумение, което ще издържи.

 

Алтернативата може да бъдат санкции, които ще ескалират конфликта между Вашингтон и Москва, докато въздействат върху икономиката и политиката на Русия по начини, които противоречат на американските интереси. Г-н Путин ще получи повече контрол върху икономиката и ще обедини обществото около себе си, а еволюцията на Русия като модерна, глобално интегрирана страна ще спре. Разпознаването на тези рискове не означава одобрение на агресивното поведение на Русия. Точно както опозицията срещу нападенията с дронове не означава подкрепа за тероризма, подчертаването на стратегическите разходи на санкциите се отнася за изготвянето на ефективна политика, а не за умилостивяването на г-н Путин.

 

Струва си да припомним, че след разпадането на Съветския съюз САЩ се изправиха срещу кошмарния сценарий на Русия в хаос. Правителството бе банкрутирало, а способността му да контролира територията си и големия ядрен арсенал бе застрашена. По това време, Вашингтон заключи, че толкова слаба Русия може да представлява сериозна заплаха за американската национална сигурност. Защо тази преценка трябва бъде различна днес?

 

 

Автор: Самюел Чарап, New York Times, превод: БГНЕС