Христина Христова

Христина Христова е доктор по социология. Има множество специализации в областта на социалния мениджмънт, социалните услуги и управлението на социални и здравни фондове в Белгия, Холандия, Великобритания, Унгария, Израел. Учредител е на гражданската организация „Национален център за социална рехабилитация” и негов председател  1992 – 2000 г. През периода 2001 – 2003 е заместник-министър на труда и социалната политика, а през 2003 – 2005 г. е министър на труда и социалната политика. 2005 – 2009 е депутат от НДСВ в 40-ото Народно събрание, заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика. 2005 – 2009 г. е евронаблюдател и евродепутат, член на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред и на Комисията по заетост и социални въпроси. Като народен представител е инициатор на редица законоопроекти, свързани с усъвършенстване на социалната система у нас – за професионалните приемни семейства, за придобиване на пенсия при достигната възраст и недостиг на трудов стаж, за подкрепа на семейството, 12 месеца платено майчинство, помощ за деца-близнаци, помощ за майки-редовни студентки. От ноември 2009 г. е първата дама председател на НДСВ.

Христина Христова е висш офицер на Ордена на Короната на Кралство Белгия за особено значими заслуги в политика за подобряване на качеството на живота на хората.

 


Обучението и квалификацията на хората означават висока конкурентоспособност


 

Г-жо Христова, какво ви привлече в политиката?

Привлича ме най-вече възможността да използваш своите знания и опит за въздействие върху различни сфери на живота и в крайна сметка върху качеството на живота на хората. В политиката също голямо предизвикателство е да поемаш отговорност за значението на собствените си решения. Удовлетворяващо е да можеш да работиш, спазвайки принципите на държавността – с уважение към институциите, с желание да бъдат привлечени хората в процеса на вземане на решения.

 

Доколко еманципиран е българският политически елит? А как е в Европейския парламент?

Тук според мен е много важно да уточним от кого и от какво да бъде еманципиран българският политически елит. Добре е елитът да бъде еманципиран от частни и групови интереси. Не е добре, ако този елит е еманципиран от потребностите и интересите на хората. За съжаление, може би поради кратката история на демократичните процеси в България, у нас все още не са създадени обществени и законови механизми да има яснота какви са водещите мотиви за приемането на един или друг закон или за вземането на едно или друго политическо решение. Има крачка напред в тази посока с приемането на Закона за конфликт на интереси. Трябва да се реши нормативно, в това число и в етичен кодекс, въпросът за лобизма. В сегашното Народно събрание сме свидетели на приемане на много лобистки текстове в различни закони. Като депутат в Европейския парламент имам известни наблюдения как е решен там въпросът – изключителна е силата и тежестта на етичния кодекс на евродепутатите, изяснени са начините на лобиране. Водещият принцип е принципът на прозрачността.

 

За какво не ви стигна времето, докато бяхте министър на труда и социалната политика?

Аз бях две години заместник-министър и две години министър на труда и социалната политика. Бих казала, че за много неща ми стигна времето и това доведе до една цялостна реформа в областта на социалната политика, например беше направено нещо колосално като отнемане на социалните помощи на 300 хил. души и осигуряване на заетост на тези хора, които дълги години бяха живели само на социални помощи. Така беше реализирана най-важната цел на всяка социална политика – грижа за съхранение на човешкия ресурс на всяка държава. Второ правителство вече, след правителството, в което бях министър, работи с програмите, които направих – личен асистент, социален асистент, старт в кариерата, помощ за пенсиониране, чаша мляко и закуска в училище, децентрализиране на управлението на социалните услуги, мерки за подкрепа на приходите в пенсионната система, микрокредитиране чрез така наречените царски кредити. Не достигна времето за утвърждаване на нови социални услуги за групите в неравностойно положение, за налагане на една по-ефективна политика за хората с увреждания, за повече сигурност във финансирането на гражданските организации, за по-цялостна децентрализация на грижите за деца в риск.

 

Как бихте оценили цялостната икономическа политика на ГЕРБ в условията на финансово-икономическа криза?

За съжаление няма как да се даде добра оценка на икономическата политика на ГЕРБ. Ако ГЕРБ изпълняваха предизборната си програма, щеше да е добре за икономиката. Те не само, че не я изпълняват, но много от нещата са в обратна посока. България не можа да се сдобие с ясна антикризисна програма, не се изпълниха ефективни антикризисни мерки и икономическата криза прерасна в социална криза, защото силно засегна социалния статус на хората. От една страна, има замразяване на доходите, от друга страна – цени, по-високи от европейските, което помпа инфлацията. В тежко състояние е малкият и среден бизнес. На второ място сме в ЕС по ръст на безработицата. Не са създадени условия за нормален свободен пазар. Използват се непазарни методи за регулация на цените, което води до защитаване на интереса на един или друг монополист. Като добавка към трудните условия в икономическата и финансовата сфера е подписването от страна на правителството на пакта Евро+. Това действие се извършва на тъмно, а има силно влияние върху живота на хората, и то за поколения напред. Много висока е цената по пътя на България към Еврозоната.

 

Ако сега оглавявахте МТСП, какви стъпки бихте предприели за понижаване на безработицата и повишаване на жизнения стандарт?

Наистина трудни са условията за правене на социална политика. От една страна има недобра събираемост на проходите в бюджета, от друга страна нараства броят на хората, които се нуждаят от подкрепата на държавата. В условия на недостиг на финансови средства е необходимо да се очертаят ясни приоритети. При безработицата следва да се установи коя обществена група е с най-големи затруднения на пазара на труда или кои региони са с най-висока безработица и натам да се насочат ресурсите. Много е важно обучението и квалификацията на хората, за да нараства тяхната конкурентоспособност. Мисля си, че например специално внимание трябва да се обърне на младежката безработица. Също би могло да се поставят ясни критерии за въздействие върху пазара на труда например в райони, където безработицата е с 50% по-висока от средната безработица за страната. В такива трудни условия трябва да се прецизират критериите за получаване на помощ от държавата и да се затегне контролът върху изразходването на финансовите средства. Министърът на труда трябва да има грижата и за добри условия за бизнес в страната. Бизнесът не е лишен от социална отговорност.

 

Разкажете малко повече за предизборната програма на НДСВ за 2011 – 2013 г., която ще обхване икономиката, здравеопазването, образованието и социалната политика.

НДСВ има действаща предизборна програма за периода 2009 – 2013 г. В момента партията подготвя новата си предизборна програма на основата на актуализация на действащата. Водещ принцип на цялата предизборна платформа е спазването на върховенството на закона. В областта на икономическата стабилност и растеж основни положения са запазването на валутния борд, разумна бюджетна политика и ниски данъци, прозрачно и ефективно управление на европейските фондове, подобряване на бизнес средата. В областта на образованието основна грижа е усъвършенстване на системата на средното образование и мерки срещу отпадането на деца от училище. Специален приоритет се дава на професионалното образование, нов модел на финансиране на висшите училища, ясна приоритизация в научните изследвания. В здравеопазването основното е премахване на монопола на НЗОК, повишаване ролята на частните здравноосигурителни фондове, оптимизация на здравната мрежа, информационно осигуряване на здравната система. В областта на социалната и демографска политика настояваме да има детски добавки за всички деца, майките да получават 100% от осигурителния си доход в отпуска по майчинство, да има увеличаване на средствата от националния бюджет за професионално обучение, създаване на условия за финансова устойчивост на пенсионната система.

 

Според вас, кои са основните икономически механизми, които биха помогнали на България да подобри икономическото си състояние и да повиши социалния статус на хората?

От особена важност е подобряване на бизнес средата, за да има добри условия за инвестиции. Оттам ще има и по-добри приходи в бюджета, ще има и по-добри работни заплати и съответно повече и по-качествено потребление. За съжаление самото управление създава по-голяма част от проблемите на икономиката, например държавата е голям длъжник на фирмите. Основни критерии за социалния статус на хората са доброто образование, добрата квалификация, трудовата реализация, добри доходи, възможност за организиране на свободното време.

 

Какво е мнението ви за стратегията „Европа 2020”? Доколко реалистично е постигането на основните цели по отношение на знанието и високата заетост в България?

Едни от най-важните принципи, залегнали в стратегията „Европа 2020”, са развитие на икономиката на знанието и постигането на заетост за всички. За съжаление, не сме свидетели на приоритетно отношение към науката и научните изследвания. Има и големи проблеми в адекватността на подготовката от системата на образование на човешки ресурси за икономиката. В момента сме в процес по-скоро на влошаване показателите на заетостта.

 

Как виждате ролята на евентуалното ни влизане в Шенген по отношение на икономическото състояние на страната ни?

Имах възможност да участвам в процеса на подготовка на България за влизане в НАТО и подписване договора за присъединяване към ЕС. Би трябвало влизането в Шенген да е по-лесен процес от тези два исторически акта. Мисля, че основният ни проблем е, че нашите партньори от Шенгенското пространство загубиха доверие в България. Особено негативен ефект имаха разкритията, на които всички бяхме свидетели, за прекомерно разширяване на кръга подслушвания от Специалните служби и изтичането на информация от тези подслушвания. Друго, което е смущаващо за партньорите от Шенген, е нивото на корупция в страната, за чието разпространение научихме от изтичането на информация от подслушвания. Иска ми се да вярвам, че ще положим необходимите усилия и ще спечелим доверието, за да можем да влезем в Шенгенското пространство.

 

Какво е вашето виждане за пенсионната реформа (подход, конкретни стъпки)?

Въпреки заявленията, пенсионна реформа в България не се направи. Тя беше отложена за следващи управления, за 2021 г., за 2032 г. Необходимо е стратегията за пенсионната реформа да се раздели на две: какво правим за сегашните пенсионери и какво следва да направим за бъдещите пенсионери, така че те да не изпитват същите проблемите като сегашните. И в двата случая стои основно въпросът за финансовата устойчивост на пенсионната система. Поради демографската ситуация в България най-остро стои въпросът с приходната част за пенсионната система. За сегашните пенсионери държавата трябва да продължи това, което прави – чрез бюджета да допълва с необходимите средства, но за бъдещите пенсионери трябва да се даде приоритет на втория стълб – допълнителното задължително пенсионно осигуряване, както и да се помисли за още източници на приходи и възможности за нарастване на средствата от т.нар. Сребърен фонд. Разбира се, тук от изключително значение е една добра политика за по-дълго оставане на хората на пазара на труда и по-късното им включване в пенсионната система.

 

Как бихте дефинирали „успялата жена”? И какво е успехът за вас?

Влагам особен смисъл в това понятие „успяла жена”. Не може всички да мислят за една жена, че е успяла, а тя да не е щастлива, тоест да е постигнала изключителна кариера, да влияе върху живота на много хора, а тя самата да не е удовлетворена от собствения си живот. Мисля, че можем да говорим за успех, когато жената е добре образована, когато е успяла да реализира своите знания и умения в кариерата си, когато е щастлива майка и съпруга и също когато е успяла да раздаде от себе си.

 

Какво бихте посъветвали младите и амбициозни българки, които имат желание да градят кариера в политиката?

Жените са необходими на политиката. Те внасят освен повече разум, а също така и повече социална чувствителност към проблемите на другите хора. На тези, които са особено амбициозни, искам да обърна внимание, че не бива да оставят на заден план мисията на жената да дава живот и щастие.