Илияна Йотова

 


В България си мислим, че можем да закачим като брошка европейското членство, а да не спазваме правилата


 

Г-жо Йотова, в продължение на 7 години сте правили телевизия. Според Вас, журналистиката по-скоро женска професия ли е, предвид огромния брой дами, ангажирани в бранша? И това не доказва ли по-високия професионализъм на жените в сектора? Какво показва статистиката и практиката?

Да правиш новини е не само професия. Става част от твоя живот, от самия теб, налага своя модел във всичките ти действия, в начина, по който мислиш и възприемаш нещата около теб. За това казват, че няма бивши журналисти. Не зная дали е женска или мъжка професия. По начало това разделение ми е чуждо. Добри професионалисти има и сред мъжете, и сред жените. Има и достатъчно "измислени" хора с големи претенции. Аз имах голям късмет да попадна в един много сложен момент за БНТ в самото начало на 90-тте години, точно когато за една нощ бяха уволнени около три хиляди човека, работили там преди 1989 година и бяха заменени с млади хора. Един много романтичен период, в който се учихме в движение, с много грешки, но и с много успехи. За мен този период роди и много приятели, които и днес са сред най-близките. Един от най-добрите ми учители е телевизионната легенда Хачо Бояджиев. Не случайно и днес му казвам "шефе". Странно нещо е човешката памет. Едни от най-подробните ми спомени в кариерата са именно от тези години.

 

Има ли реална свобода на медиите у нас?

Много сложен въпрос. Казвам го не за да се измъквам. Свободата е преди всичко в човека - или я носиш, или не. Ако я носиш, никой не може да те накара да правиш компромиси, заради които не искаш да се погледнеш в огледалото. У нас обаче нещата много се промениха. Кризата, безработицата поставиха голяма част от колегията в унизителното състояние да пишат или говорят онова, което не мислят. Автоцензурата и конформизмът се засилиха, защото трябва да се оцелява. Винаги е имало политически натиск върху медиите. Аз работих в националната телевизия, когато тя все още държеше телевизионния монопол и всички погледи бяха в нея и в нас, журналистите. Сега е различно - нито може да се скрие една информация, нито може да се манипулира. Интернет роди свободата на мненията, колкото и резерви да имаме понякога към него. Затова е смешно, ако някой си мисли, че като спре една публикация или не отразява една политическа партия, или пише само похвални слова за управляващите, може да влияе сериозно върху процесите в страната. Тревожно е отношението към професията и самите журналисти. Те не са сезонни работници на полето.

 

Какво Ви накара да смените професионалната си област и да се захванете с политика?

Самата политика. Зная много добре какво се случи през зимата на 1997 година. Бях водеща на "По света и у нас". Зная как се монтираха картините, как се пишеха текстовете. Един ден може би отново историците ще се върнат към тези дни и много неща ще излязат на бял свят.  Главните виновници за кризата не са наказани и до днес. В БНТ за една нощ много от моите колеги се преродиха. Оказа се, че като привърженици на вече отиващото си правителство са били в действителност "бойци на тихия фронт" и тайно са подготвяли неговия край. Това тяхно усилие трябваше да бъде осребрено. Нямах място сред такива хора. Приех поканата на Георги Първанов и покойния Николай Добрев да ръководя пресцентъра на БСП. Това беше едно от най-тежките ми решения в живота, но никога не съм съжалявала, че го взех.

 

Завършили сте френска филология, специализирали сте във Франция, а по-късно ставате председател на българската делегация в Парламентарната асамблея на франкофонията. Откъде тази любов към Франция?

От дете. Може би е малко наивно, но първият допир с френски език беше детското списание "Пиф". В онези години това не беше лесна работа. Майка ми го купуваше с голям зор и имаше много сълзи, ако понякога пропускаше броя. В списанието винаги имаше играчка, понякога гумена плоча с френски детски песнички. Много исках да разбирам всичко. Постигнах мечтата си и завърших единствената тогава Френска гимназия в София. Невероятно училище с невероятни преподаватели. Пет години, които ми дадоха не само езика, но голямата любов към страната, историята й, цивилизацията й. И днес предпочитам да работя и общувам в Европейския парламент на френски език. Хубава френска песен, в типичния стил на шансона, винаги може да оправи и най-мрачното ми настроение. Това го знаят всички и особено съпругът ми добре го използва. Заради мен той научи и езика. Една година учих в най-престижното училище на Франция за висша администрация. Имам много приятели, създадохме чудесна мрежа, имаме съвместни инициативи. Трябва да попадне човек поне на една световна среща на франкофонията, за да почувства истински какво означава да си част от тази култура. Съжалявам, че в България се губят тези традиции поради невежеството на политиците.

 

По време и на двата си мандата като евродепутат сте член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Защо решихте да насочите усилията си точно в защита правата на гражданите, както и да се занимавате с проблемите в заетостта и социалните въпроси? Това Ваша лична кауза ли е?

Комисията за човешки права, правосъдие и вътрешен ред е най-интересната и важна за мен комисия в Европейския парламент. Почти няма въпрос или тема, които да не допират до дейността на тази комисия, особено след Договора от Лисабон. Той ни даде много по-големи правомощия, направи ни равноправен участник във вземането на решения заедно с ЕК и Съвета. Избрах я, защото предстои през този мандат да бъде взето и решението  България и Румъния да се присъединят към Шенген. Исках да зная всички подробности и да следя отблизо процеса. Не по-малко интересни са законодателните решения за миграцията. Някои държави-членки, включително и България, тепърва ще се сблъскват с тези проблеми. Вижте какво се случва в страните от Магреб, поставят се сериозни изпитания пред Европа за бежанците, за тяхното интегриране. Всичко това предстои да бъде разгледано. А темата за човешките права е вечна. Аз съм от хората, които искаме не само да пишем красиви послания и да обличаме законите с красиви пожелания. Интересуваме как това ще става закон в държавите-членки, който никой няма право да пренебрегва.

За съжаление в България през последната година станаха много тревожни събития - полицейско насилие, подслушвания, злоупотреба с лични данни. Няма как да имаме добър образ сред европейските ни партньори с всичко това. Често се питам, къде е у нас гражданското общество и защо не застана на страната на хората? Мой избор бе и комисията по социална политика. Ние се делим на две групи - депутати, които искат повече национални норми и такива, които искат повече европейски задължителни рамки. Аз съм от вторите. Защото така нито едно правителство няма да има право да своеволничи по отношение на социалните права, каквото желание има и у нас. Пенсионно осигуряване, майчинство, безработица и т.н., за всичко това трябва да има стабилни минимални стандарти на европейско ниво в услуга на гражданите. Днес говорят за пакт за стабилност, за конкурентноспособност, а защо да няма и пакт за безработица?

 

Какво е мнението Ви по отношение на качеството на съдебната система у нас (България е на шесто място сред най-съдените страни в Европа)? Бихте ли посочили основните проблеми, довели до този факт?

Не съм юрист и не искам да давам квалификации. Имам усещането обаче, че има нелоялни отношения между институциите в България, едно прехвърляне на грехове от МВР към съда, което се отразява много лошо на истинската борба с престъпността. От сутрин до вечер се набиват в публичното пространство определения за "нереформираната" съдебна  система, които влияят не само върху нейния авторитет, но и върху европейските ни партньори. Не искам да бъда адвокат на никой, но тук са необходими конкретни решения, взети с национален консенсус, а не само търсене на виновник. Никой не търси и отговорността на Парламента. От колко време се пише новият наказателен кодекс, за разлика например от лобистките текстове за нотариусите?!

 

Какво е мнението Ви по повод влизането на България в Шенген? В крайна сметка нашата страна отговаря ли на всички условия за участие в това пространство или влизането ни отново ще бъде отложено, поради наличието на конкретни проблеми и несвършена работа?

България трябва да стане част от Шенгенското пространство до края на тази година. Това е и лична кауза. Правим всичко възможно да лобираме сред нашите колеги от други националности. Многократно сме разглеждали проблема в комисията по правосъдие, където имаме и подкрепата на докладчика за България и Румъния - Карлос Коельо. За съжаление, проблемите не са в техническите критерии. За България и Румъния ще има политическо решение. Две от страните са против - Франция и Германия. Българската дипломация не се оказа на ниво, последваха непремерени изказвания от най-високо равнище. Погледнете само последния случай - за девет часа се промени коренно позицията за военната намеса в Либия. Знаете ли как бе предадено това по френската телевизия например - българската позиция в графата екзотика, различна от останалите и не толкова сериозна. Обидно! И то в момент, когато всеки знак в либийската криза се отчита. Или ромската криза от лятото на 2010 година, когато избрахме "тихата дипломация", за да не дразним Саркози. Румънците играха "ва банк" и  спечелиха. Въпреки всичко, ще продължаваме да се борим за положително решение.

 

Защо, според Вас, България не спазва препоръките на Европейския парламент относно опазването на околната среда и НАТУРА 2000 при реализирането на различни строителни обекти, центрове и съоръжения? И до какво би могло да доведе това?

Защото продължаваме да мислим, че можем да закачим на ревера си като брошка европейското членство, а да не спазваме правилата. Отново смятаме, че можем да заобиколим закона, за да постигнем съмнителна печалба. Слава богу, имаме много сериозно гражданско екологично движение. Няма да се оставят нещата на произвола. Ще помагам колкото мога на тези организации и в Комисията по петициите и жалбите. По мое настояване ще дойде проверка на тази комисия в България, ще види всички обекти, включително и съдбата на прелетните птици на Калиакра, където ветрогенераторите унищожават ценни видове. Ще видят и незаконните постройки в Родопите, изсечените за лифтове гори. Последното нещо, което ми се иска е страната ни да търпи санкции, но очевидно друг път няма.

 

Как бихте дефинирали „успялата жена”? И какво е успехът за вас?

Съвсем скоро имах среща с новосъздаден женски клуб в столичния район Лозенец.  Парадоксално, но пък е хубаво, че инициаторът за него е мъж и искам да благодаря на моя колега Румен Георгиев, че го направи. Значи и мъжете съзнават силата и способностите на жените. Те ще бъдат мои гости през май в Брюксел, ще имат срещи с подобни организации на жени-предприемачи. Целта е да се създадат връзки, контакти, съвместни проекти. Всички казват, че съм амбициозен човек и навярно е така, защото обичам да работя с амбициозни хора. Не обичам да деля хората на млади и стари. Понякога в по-възрастните жени има повече енергия, отколкото в току-що завършилите студентки. Готова съм да се включа и да помагам на всяка добра инициатива с възможностите, които имам. Истинско предизвикателство за мен са срещите с жените в по-отдалечените региони, с волята и желанието им да успеят. Колкото и да е трудно, ако си постоянен и знаеш какво искаш, ако работиш над себе си, ако не се плашиш от завистта и злобата, ако имаш подкрепата на семейството си, успехът е гарантиран. 

 

Даниела Илиева