Индира Ганди

Първата жена – премиер на Индия

  

Индира Приядаршини Ганди е легендарна жена и политик, чието име носи противоречиви  аосциации. За някои тя продължава да бъде месия, след като спечели сърцата на бедните и непривилегированите със своите програми за социално подпомагане и лозунги като “garibi hatao” (Долу бедността!). За други тя е злодей, въвел “Извънредното положение” - най-мрачният период в демократичната история на Индия, когато политическата опозиция е потискана безмилостно, опонентите - хвърляни в затвора, а свободните медии, с които Индия така се гордее – задушени повече от година.

В началото на политическата си кариера не е възприемана сериозно и дори получава прякора “gungi gudiya” (празноглава кукла), когато през 1966 г. група лидери на партията внезапно я издигат на министърпредседателския пост, надявайки се, че ще я контролират. Но само за пет години Индира Ганди става един от най-влиятелните премиери на Индия. Според ветерана журналист Индер Малхотра, който публикува нейна биография през 1989 г., Индира Ганди е разбирала по-добре от повечето политици колко е важна властта и как да я манипулира.

Тя е родена на 19 ноември 1917 г., в Аллахабад, Британска Индия, като единствено дете в семейството на Джавахарлал Неру - първият премиер-министър на Индия и лидер на "Индийски национален конгрес" /ИНК/. Омъжена е за индийския политик и журналист Фероз Ганди. Широко е разпространена заблудата, че има родствена връзка с другата известна индийска фамилия „Ганди“, тази на Махатма Ганди – такава връзка няма.

 

Indira GandiИндира Ганди израства в дом, в който политиката е неразделна част от семейната традиция. Нейният дядо е изтъкнат индийски националист, а баща й е основна фигура в движението за независимост на Индия. Тя е учила в редица индийски градове, в Швейцария и Оксфорд. Особено значение за нея имала школата на Рабиндранат Тагор. Оттук у нея се вкоренила любовта към изкуството и културата и особено към индийските ценности. По време на учението и пътуванията си в Европа тя четяла книги от социалисти и за социализма, срещала се с Ромен Ролан и други прогресивни писатели. След като завършва обучението си и се завръща в родината си през 1941 г., тя взема присърце каузата за национална независимост, а през 50-те години на XX век помага неофициално на баща си по време на неговия мандат като премиер-министър на Индия. След неговата смърт през 1964 г. Индира е избрана за депутат в Лок Сабха (долната част на парламента) като представител на ИНК от президента на страната и става част от кабинета на Лал Бахадур Шастри. След внезапната смърт на Шастри през 1966 в Ташкент, СССР по време на мирни преговори с Пакистан, Ганди става първата (и до този момент единствената) жена министър-председател на Индия, заемайки поста в продължение на три последoвателни мандата. В световен мащаб е предшествана само от Сиримаво Бандаранайке, заемала този висш пост в Цейлон и Шри Ланка. Скоро  доказва способността си да печели избори и изкусно да надхитрява своите опоненти. Характерни за нейното управление са въвеждането на по-ляво ориентирани икономически политики и стимулирането на земеделската производителност.

През 1969 г., след вътрешно-политически борби в „ИНК“, Ганди оглавява т.н. „Независима Партия на Конгреса“, по късно официално призната от централната избирателна комисия на Индия за правоприемник на „ИНК“. Разколът в партията е породен от желанието на Ганди да провежда по-социално ориентирана политика и затопляне на отношенията със СССР. На парламентарните избори през 1971 г. печели победа под лозунга за борба с бедността. Индира Ганди национализира банките; в годините на нейното управление в страната с бързи темпове се развива промишлеността, в това число тежката; пусната е в експлоатация първата АЕЦ (в щат Махаращра); в селското стопанство протича т.нар. „Зелена революция“, благодарение на която Индия за първи път от много години става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция. В същото това време Индия отново е във война с Пакистан, породена след интервенция на индийски войски в обхванатия от борба за независимост Източен Пакистан и провъзгласената република Бангладеш.

 

През 1975 г. Върховният съд в Аллахабад признава Индира Ганди за виновна по обвинения в избирателни нарушения на изборите през 1971 г. и нарежда да подаде оставка и забрана за политическа дейност в продължение на шест години. В отговор Ганди, позовавайки се на член 352 от Конституцията, обявява извъредно положение. По време на извъредното положение Индия постига редица успехи, например практически били прекратени тежките религиозни конфликти. Някои мерки не били никак популярни, като наредбата за стерилизация за овладяване на непрекъснатият прираст на населението, закриването на  вестници и ограничаването на политическите свободи.

През 1977 г. Ганди надценява политическата ситуация и губи извънредните избори същата година, но се връща на власт през 1980 г. Вторият ѝ мандат като премиер е изпълнен с конфликти със сикхите, живеещи в щат Пенджаб. Лидерът им Джарнаил Сингх Бхидранвал обявява „Сикхска независима самоуправляема общност“. Сепаратистите поддържат Пакистан в тежкия конфликт между двете страни и напрежението расте. През юни 1984 г. те превземат светинята на сикхите — „Златният храм“ в Амритсар. В отговор, по заповед на Индира Ганди, индийското правителство провежда военна операция „Синя звезда“, при която храма бива освободен, а около 500 негови защитници убити. Във връзка с тези действия тя получава и Ленинската награда за мир от съветското правителство за твърдата политика спрямо бунтовете.

Отмъщението на сикхите не закъснява — на 31 октомври 1984 г. Индира Ганди е убита от собствените си телоохранители. За утрото на 31 октомври премиера имала планирана среща, която очаквала с особено удоволствие - телевизионно интервю с известния писател, драматург и актьор Питър Устинов. Тя дълго се подготвя за срещата, поставя завеси с цвят на шафран, които по нейно мнение трябвало да допълват ефекта на екрана. Решава да свали бронираната жилетка за интервюто, смятайки че я прави пълна, което по-късно се оказва фатално.

Беант Сингх и Сатвант Сингх били от постовете, разположени на пътя, водещ от резиденцията на премиера към личния ѝ кабинет. Оттам преминава и свитата на Индира Ганди. Разминавайки се с охранителите, тя приветливо им се усмихва. Изваждайки пистолет, Беант Сингх три пъти стреля в премиер-министъра. Едновременно и Сатвант Сингх прострелва Индира Ганди. Убийците били застреляни веднага след това от охраната. Беант Сингх извиква преди смъртта си: "Аз направих каквото исках. Сега вие направете каквото искате". Повече не могъл да говори и издъхнал, вторият убиец паднал прострелян, но бил още жив. В същото време, в което Индира Ганди умира, Питър Устинов и неговата снимачна група очакват премиер-министъра. Един член от екипа му казва в последствие: "Май чух три единични изстрела, а след това и автоматична стрелба. Явно убийците искали да свършат работата със сто процента сигурност. Те просто не оставиха на жертвата никакъв шанс..."

Взрив от възмущение обхваща Индия след убийството на премиер-министъра. Гневът на народа изригва срещу сикхите. Из цялата страна започват гонения срещу сикхските екстремисти, съпроводени с насилие. Властта се опитва да защити невинните, но в течение на няколко седмици жертви стават стотици жители на Пенджаб. Правителството така и не разбира, кой е възложител на убийството на Индира Ганди.

В историята на своята страна Индира Ганди е не само първата жена-премиер, но и умен и енергичен политик, сторила много за укрепване на страната и укрепване на международният авторитет на страната. Тя става един от лидерите на „Движението на необвързаните“. И сега името ѝ се произнася с уважение в цял свят.

 

След смъртта на Индира Ганди, неин заместник става синът ѝ – Раджив Ганди (убит от тамилска терористка през 1991, който оглавява партията и страната. През 2004 г. неговата вдовица – Соня Ганди печели изборите начело на партията „ИНК“. Двете деца на Раджив и Соня Ганди (внуци на Индира Ганди), също са поели по пътя на политиката.

Нейните приятели и последователи открояват някои от мъдростите, които тя следва и проповядва по време на своя път:

  • „Истинският път в живота, това е пътят на Истината, Ненасилието и Любовта.“
  • „Историята е най-добрият учител, който има най-лошите ученици.“
  • „Мъченическата смърт не е краят, а едва началото.“
  • „Баща ми беше държавен мъж. Аз съм само жена политик. Баща ми беше светец. Аз не съм.“
  • „Не мисля, че мъжете са освободени в по-голяма степен от жените.“
  • „Не можете да си стиснете ръцете, ако сте със свити юмруци.“
  • „Не можем да говорим за свобода там, където хората гладуват.“

 

Вилата в Делхи, където живее и умира, е превърната в музей, посещаван от 10 хил. души дневно. Те надничат в стаите, запазени в автентичиня им вид, и се тълпят пред безбройните награди, снимки и изцапанато с кръв сари, което е носила, когато е простреляна. “Тя беше силна и предприемчива жена. Изпитвам към нея огромно възхищение”, казва Джанаки, която е дошла чак от Бангалор на поклонение в дома на Индира Ганди. “Вече няма такива лидери”.

 

Нора Величкова