Общинска инфраструктура и малки и средни предприятия – приоритет на Европейската банка за възстановяване и развитие

Стефка Славова е член на Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Отговаря за страните България, Полша и Албания. Завършила е Международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство. Магистър е по икономика и финанси от университета Лоубъроу (Великобритания) и доктор по икономика от Лондонското училище по икономика и политически науки.

Професионалната кариера на г-жа Славова включва работата й в институции като Световната банка, БНБ, Английската централна банка, ЕБВР. Притежава дългогодишен опит в областта на международното развитие, проектирането и надзора над частните заеми и техническата помощ, консултирала е правителствата на Казахстан, Таджикистан, Армения, Албания, Гватемала, Хондурас, Колумбия, Гвиана с цел реформи на бизнес средата. Като член на Управителния съвет на ЕБВР одобрява в проекти в 33 държави на операции. Била е председател на Комитета по бюджет и административни дейности към Съвета на директорите в ЕБВР. Г-жа Славова има богат опит като икономически изследовател и отлично познава иконометричното моделиране. Има множество професионални публикации.

 

Г-жо Славова, Вие сте българският представител в Борда на директорите на ЕБВР от 2010 г. Какво означава за Вас този факт – голяма отговорност, мотивация за професионално развитие, лична кауза в защита интересите на България и страните, за които отговаряте, друго...?

 

При всички случаи е голяма отговорност, защото за мен това беше гласуване на огромно доверие от страна на правителството и министъра на финансите. Преди да получа и съответно да приема това предложение, аз работих 10 години във Вашингтон, но не като представител на правителството. Именно във Вашингтон се запознах и с г-н Дянков, с когото работихме по различни проекти. Като се замисля, в кариерата си, сега за първи път работя за България. Аз съм икономист, завършила съм в Англия, имам докторска степен по икономика от LondonSchoolofEconomics. Историята ме свърза с ЕБВР през 1998 г., когато бях на стаж в банката. Тогава се занимавах с аналитична работа по годишния Доклад за Прехода на ЕБВР. Впоследствие, в Световната банка бях ангажирана в екипна работа по изготвянето на проекти за финансиране, които отиваха в Борда на директорите и се взимаше решение дали да се инвестира в този проект или не. Така че, може да се каже, че познавам бариерата и от двете й страни – и като разработващ проектите, и като оценяващ същите тези проекти. Разбира се, този пост означава опит, професионално израстване и същевременно предизвикателство.

 

Но да обобщя – за мен това беше чест и възможност да работя директно за страната си. От както съществува банката, в България са инвестирани над 2 млрд. евро. Моята задача е този обем да нарастне, но и новите проекти да са качествени.

 

Бихте ли споделили интересни факти около създаването, развитието и структурата на ЕБВР?

 

ЕБВР е създадена през 1991 г. с цел да подпомогне да се възстанови Източна Европа, да се премине към пазарна икономика, да се създадат нови институции. Най-големи страни акционери тогава, а и днесса САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Япония, Канада, , но като блок с наи-голям дял са  страните от Европейската общност (сега ЕС). Тогавашните възможни реципиенти на финансиране са могли да бъдат само държави от Централна и Източна Европа и бившия социалистически съюз. Постепенно, обаче, това се променя и към държавите, в които стават възможни операции от страна на ЕБВР, се присъединяват Монголия, после Турция, а съвсем отскороМароко, Тунис, Йордания и Египет. В момента акционерите на банката са 65 и всички те трябва да са съгласни, за да сеприемат нови държави на операции. В момента гордо мога да заявя, че всички страни-акционери на ЕБВР са ратифицирали чл. 18, който дава възможност да се инвестира в потенциални държави на операции, а това, от своя страна, позволява в момента (от 18 септември) да се инвестира в новите арабски страни на операции. Интересен факт, също така, е това, че от 65 акционера на ЕБВР, два са институционални акционери – Европейската комисия (от страна на Европейския съюз) и Европейската инвестиционна банка (със седалище в Люксембург).

 

В Борда на директорите, към който спадам и аз, сме 23 директори, които представляват тези 65 акционера. Затова и управляваме инвестициите на банката в отделни групи, като България е в една група с Полша и Албания. Всяко едно решение дали, в коя държава и в какъв проект да се инвестира се взема от Борда на директорите на ЕБВР. Бордът също се занимава със стратегищески решения, одобрява годишния оперативен бюджет на банката, приема стратегии за всяка страна на операции и за различни икономически сектори, които финансираме. Например, наскоро мина нова Политика на ЕБВР за инветициии в минния сектор.

 

Друг интересен момент е, че ЕБВР никога не поема 100% инвестицията за даден проект. Нейното самостоятелно финансиране възлиза средно на около 30%, като за намирането на останалата част, банката би могла да съдейства или да участва съвместно с други европейски банки. Почти 80% от портфолиото на ЕБВР в България, и не само, е в частния сектор, като цяло банката е ориентирана към финансиране на проекти в частния сектор, такъв е моделът й на работа.

 

ЕБВР е банка на прехода, а критериитеза финансиране, които използваме са проектът да бъде икономически изгоден; да има принос в пазарния преход (например, нов модел на енергийна ефективност, иновативност, демонстрационен ефект от нови продукти, технологии, по-добро корпоративно управление); още, банката не финансира проекти, които пазарът (в лицето на някоя търговска банка, напр.) така или иначе ще финансира.

ЕБВР се състои от няколко отдела, към които работят отделни направления, отговарящи за различните отрасли. Но силата, определено е в Банковия отдел, който подготвя и отпуска кредитите.

 

Сектори, в които ЕБВР не инвестира са образованието, здравеопазването – това са предимно държавни сфери, а банката е частно и бизнес ориентирана. Историята познава не повече от 2-3 примера от съществуването на банката на инвестиции в частни болници.

 

Как бихте оценили съдействието на ЕБВР за привличането на чеждустранни инвестици у нас?

 

ЕБВР е катализатор на чуждите инвестиции. Ако при нас дойде добре защитен проект, но кредитоискателят не притежава опит в сектора, то ние го свързваме с международни компании, които притежават нужния опит, с цел те да се кооперират и по този начин да имаме възможност да отпуснем заема.

 

Тук мога да дам два показателни примера, без да навлизам в подробности. Единият е свързан с отпускането на заем на Община Бургас от наша страна, като остатъка от исканата сума ние спомогнахме да бъде отпусната от Европейските фондове. Друг удачен пример, който да онагледи работата на ЕБВР е проект на Приста Ойл, които също поискаха заем за преструктуриране и разширяване на бизнеса им, но оценката от наша страна включваше намирането на компания-партньор, с която българската фирма да се кооперира с цел постигане на целите си. И ЕБВР спомогна, мисля, за намирането на такъв партньор от Азия. Повечето ни проекти се характеризират с такова сътрудничество, но то е доста успешно и печелившо. Един от най-големите чуждестранни инвеститори в България – канадската Дънди Прешъс Металс – работи от самото начало на влизането си в България през 2003г. с ЕБВР. Имали сме няколко съвместни проекта за разширяване и подобряване на работата на мината в Челопеч. Друг голям чужд инвеститорм, с който ЕБВР работи успешно и в България, и в други страни на операции, е американската AES в енергийния отрасъл.

 

В България годишно се подписват проекти за около 200-250 млн. евро. Много важно при отпускането на кредит от ЕБВР е в проекта да бъде заложена и енергийна ефективност (саниране, енергоспестяващи машини, др.).

 

Какво е мнението Ви за цялостната икономическа обстановка у нас? Как Вие самата виждате развитието на икономиката ни в следващите 5-10 години?

 

 

Две хиляди и тринайсета година няма да е много лека. Вие знаете, че ЕБВР си има макроикономически прогнози. Важно е да отбележа, че макроикономическата обстановка на България е много добра. Вземам под внимание инфлация, фискална политика. Нашият външен дълг е 16% от БВП, което е много ниско, в Гърция беше 200%, преди да започнат проблемите. Смятам, че е успех на това правителство да задържи дълг и дефицит на ниски нива. Ние сме от една от малкото държави, които покриват Маастрихтските критерии и по-конкретно бюджетен дефицит до 3% и държавен дълг до 60%.

 

Също така, инфлацията в България е сравнително ниска, благодарение до голяма степен на валутния борд. Давам си сметка, че това не помага особено за директното повишаване стандарта и качеството на живот на хората, но се дължи до голяма степен и на факта, че сме заобиколени от нестабилност. В Румъния имат политически проблеми, Западните Балкани имат проблеми с банковата система, в Гърция всички сме свидетели на техните сериозни икономически проблеми. Това няма как да не даде отражение и върху българската икономика, респективно страда външната ни търговия, преди проблемите в южната ни съседка, 8-10% от износа ни беше за Гърция. Разбира се, това носи и своите позитиви – някои гърци прехвърлят депозитите си в тукашни банки и т.н. Така че, аз смятам, че тази политика на финансова, монетарна стабилност, която правителството поддържа в тежки условия, ще продължи.

 

Предизвикателството пред България е да намери атрактивни предприемачески сектори, които да повишат доходите на населението. Всички знаем, че увеличението на доходите е производна на по-високата конкурентоспособност на пазара, което предполага повече инвестиции в образованието, по-добре подготвена работна сила, по-добър инвестиционен климат, подходящи регулативни норми, позволяващи оптималното развитие на частната инициатива и т.н. За съжаление, няма по какъв друг начин да се увеличат доходите на глава от населението, т.е. БВП на глава от населението, и аз си давам сметка, че именно поради това ниско ниво, хората не оценяват напр. положителните макроикономически показатели на страната ни. Когато доходът  ти – заплата или пенсия – е нисък, не те интересува особено дали дълг и дефицит са ниски. Но хората трябва също да знаят, че ако правителството започне да харчи неразумно и изкуствено повиши доходите, ефектът е винаги един – бъдеща задлъжнялост, която засяга ако не нас, то следващото поколение.

 

Аз смятам, че сегашното правителство върви в правилната посока, инвестициите в инфраструктурни проекти като пътища и магистрали допринасят за развитието на всеки бизнес и най-вече за износната търговия, а за България е от ключово значение да започне да изнася повече стоки с по-голяма добавена стойност (или родно производство с по-високо качество), както и да привлича чуждестранни инвестиции. В България като цяло се позагуби индустрията в последните 20 години и това е нещо, което трябва да се съживи. Има добри примери у нас затова, в сферата на хранително-вкусовата промишленост, които са с потенциал за износ. Но това трябва да се насърчава не само от правителството, но и от браншови организации. 

 

Един по-конкретен въпрос – в средата на м. септември тази година ДКЕВР наложи драстични такси за достъп до мрежата на производителите на възобновяема енергия. По какъв начин се отрази това на общите позитивни нагласи за инвестиции у нас сред акционерите на ЕБВР? И от тогава наблюдавате ли намерения за стопиране на инвестиции в страната ни?

 

Да, спряхме два проекта, които трябваше да разгледаме това лято. Това решение е на регулатора ДКЕВР, което оскъпява достъпа до електроразпределителната мрежа. Определено, този въпрос е доста чувствителен. Моята роля в ЕБВР е да защитавам интереса на правителството, като одобрявам проеки, които са икономически изгодни и смислени за съответната държава. В момента има прекалено много инвестиции в този сектор. България трябва да достигне 16% енергийна ефективност до 2020 г., а в момента сме на 12%, което означава, че се движим прекалено бързо. И като всяка нова технология, с течение на времето цената й пада. Затова правителството реши да преосмисли цялостната си политика в този сектор и да заяви на бъдещите инвеститори, че трябва да се преустанови този бърз темп на инвестиции и изграждане на възобновяеми енергийни източници.  Освен това, включването в електроразпределителната мрежа чисто технически също струва пари и предполага постоянна поддръжка на съоръженията. В момента ДКЕВР проследява именно тази себестойност на енергопреносната мрежа и затова наложената такса не е константна, а ще се прецени в какъв размер трябва да бъде тя за вбъдеще.

 

Къде е мястото на България на икономическата карта на света и в частност на Европа, според Вас? Кое прави нашата страна атрактивна за финансови инвестиции (освен заложените за периода 2012-2014 енергийната ефективност и ВЕИ, финансиране на производство за износ, инфраструктура и подпомагане на банковите институции за въвеждането на нови финансови услуги)?

 

България има много потенциал. На първо място, евтиният пазар на работна сила. България също така е атрактивна и с екологично чистото си и органично земеделие. Друго направление е културният туризъм, екологичният, дори религиозният туризъм.  Държавата трябва да има план да насърчава тези линии, особено в една дългосрочна стратегия като Европа 2020. Един не скромен процент от 20-25% от тайванците, например, посещава ежегодно страни от нашия регион като Словакия, Братислава, защо да не идват и в България?!

 

Също така, обаче, се наблюдават и редица спънки пред чуждите инвеститори, например. Сред тях се открояват проблемите в българската образователна система, липсват тесни специалисти в ИТ и други сектори, езиковите бариери. Това допринася за безработицата не само у нас, но и в редица европейски страни.

 

Други атрактивни сектори у нас са инфраструктурните проекти (магистрали и др.), в т. ч. и ютилити сектора, за които особено полезни са еврофондовете. Именно такива са проектите в Бургас за интегриран градски транспорт, каквито вероятно ще се случат и в други големи градове. Но това са проекти, за които директно общините си кандидатстват. Дори (визирам  Румъния) се наблюдава една много интересна практика – някои от по-малките общини се обединяват по един проект и по този начин кандидатстват за заем от ЕБВР, за да си увеличат шансовете за неговото отпускане (иначе, разбити по отделните общини, сумите са малки, което намалява възможността да бъдат разгледани и да получат положителен отговор). ЕБВР се интересува от малко по-крупни проекти за общинска инфраструктура. Водният сектор (водоснабдяване и канализация, както и отпадъяни води) ще бъде приоритет и се надявам да имаме проекти догодина, след промените в Закона за водите в България.

 

Що се отнася до енергетика и природни ресурси., ЕБВР инвестира редица такива проекти у нас, но има още много апетитни подобни проекти, които заслужават да бъдат съфинансирани.

 

Какви са перспективите пред МСП в България? И по какъв начин може да съдейства ЕБВР за тяхното развитие?

 

За ЕБВР МСП са приоритет, тъй като знаем, че те са двигателят на икономиката на една страна. Тъй като техните заеми са малки като размер, ние не ги финансираме директно, а чрез търговски банки, с които работим и които вече са наши клиенти, по различни кредитни линии. Съществуват доста сдружения на МСП, чиито глас определено се чува и им се обръща доста внимание. И ЕБВР финансира доста такива. Моделът определено е кредитна линия, банката не се занимава да финансира всяко МСП по отделно. Скорошни директни проекти на ЕБВР в МСО сегмента са финансирането на фирми като Олива, Тракия Глас (Шише джам) и др. Ние можем да помогнем много и по модела на <клъстерите>, но фирмите трябва да бъдат отворени за такива кооперативи и идеи.

 

Защо България, Полша и Албания в една група?

 

Няма конкретна причина. От самото начало е така, вероятно са обединени съобразно тяхното цифрово съотношение като акционери на ЕБВР и съответно имащи определено право на глас. Но групата е доста интересна, две – членки на ЕС, една – не. Голяма, малка и средна страна...

 

Какво ще пожелаете на читателите на сп. Бизнес лейди?

 

На бизнес дамите пожелавам да бъдат дръзки, да се борят и да постигат много успехи в професионален аспект и да бъдат щастливи!

 

Интервю на Даниела Илиева

Снимки: PartyNews