Защо един американски милиардер говори за революция?

Пол Тюдор Джоунс е хедж-фонд мениджър, който в Съединените щати се радва на голяма популярност. Рядко дава интервюта, но преди няколко седмици държа реч, в която сравни американското общество с наркоман. Ето тезите му:

 

"Манията за печалби се е превърнала в нещо толкова естествено, че обществото не забелязва как се самоунищожава", заяви Пол Тюдор Джоунс във въпросната реч, която той изнесе в рамките на една конференция в Калифорния.

 

Растящото неравенство по отношение на доходите е проблем, който поражда загриженост не само у него. Един процент от американците получават близо 20% от всички доходи. До края на 70-те години на миналия век тази тенденция е доста по-слабо изразена. "Ножицата между най-бедните и най-богатите един ден ще се затвори", предрича Джоунс в речта си и уточни: "Или чрез революция, или чрез по-високи данъци, или чрез война".

 

Думите на Джоунс определено заслужават внимание. Особено като се има предвид, че той самият притежава солидно състояние - 4,6 млрд. долара, натрупани предимно благодарение на свободната пазарна икономика. Трябва да отбележим обаче, че Джоунс раздава част от състоянието си - той спонсорира различни алтруистични начинания и фондации с обществено-полезна цел.

 

"Бунтът е езикът на тези, които остават нечути"

 

Думата "революция", излязла от устата на един свръхбогаташ, в продължение на седмици обикаляше американските медии. И нищо чудно, като се има предвид, че през последните години в САЩ се стигна до множество протестни движения, които бяха насочени именно срещу неравномерното разпределение на благата - като се започне от движението "Occupy", студентския бунт срещу скъпите кредити за образование и протестите на работещите в сферата на услугите, които искаха по-висока минимална заплата, и се стигне до гражданските протести срещу полицейското насилие и расизма, които бяха най-интензивни тъкмо в социално слабите региони на страната.

 

"Мнозина смятат гражданския бунт за безсмислен и безцелен, но грешат", казва Дейвид Хюсън, професор по американска история в университета Йейл в Ню Хейвън. Според Хюсън, всеки един бунт е резултат от игнорирането и дискриминацията, на които определени слоеве от обществето са били подлагани в продължение на десетилетия.

 

Правозащитникът Мартин Лутър Кинг беше казал навремето, че бунтът е езикът на тези, които остават нечути. Ако погледнем назад в историята, ще установим, че именно бунтовете неведнъж са маркирали началото на революция или някакъв исторически обрат. Проф. Хюсън припомня в тази връзка за работническите движения в края на 19-и и началото на 20-и век, в дъното на които е стоял именно обществен протест, насочен срещу социалните неравенства и лошите условия на труд. Да не забравяме, че тези движения бяха белязани от насилие, посочва Хюсън и добавя, че тъй като в днешния делник насилието играе далеч по-незначителна роля, отколкото преди 100 години, Америка не е застрашена от нова революция.

 

"Филантро-капитализъм"

 

Милиардерът Пол Тюдор Джоунс има съвсем конкретни възгледи по въпроса как да се преодолеят социалните неравенства. Той апелира концерните да поемат повече социални задължения и да се ангажират по-силно в полза на обществото. В същото време обаче той е сред постоянните спонсори на Републиканската партия, която е срещу увеличаването на минималните надници и заплати. Според Джоунс, това очевидно не представлява противоречие.

 

Впрочем, тази концепция е отдавна позната под името "филантро-капитализъм" (филантропия + капитализъм). Идеята, която се крие зад т.нар. филантро-капитализъм, е следната: богаташите и заможните предприемачи да получат правото да решават как да се преразпределят парите. Чрез даренията си те ще предотвратяват всички онези бунтове и граждански движения, които биха могли да станат неуправляеми и да прераснат в хаос. Проф. Хюсън вижда обаче един основен проблем: "Този модел за борба срещу неравенството е крайно недемократичен", казва професорът и допълва: "Още повече, че същите тези хора очевидно не са готови да плащат по-високи заплати".

 

Богатите и данъците

 

Предоставянето на частни средства за финансиране на обществени разходи и начинания играе в САЩ много по-значителна роля, отколкото в Европа - особено в сферата на културата и образованието. "Благодарение на щедростта на частни лица са изградени редица забележителни културни институции като концертната зала Carnegie Hall, университета в Чикаго и Станфордския университет в Калифорния", изброява Хюсън. Всички те са основани и финансирани с парите на богати индустриалци. В същото време обаче богатите постоянно увеличават своето богатство. От което следва, че с филантропия и благотворителни жестове не може да се постигне намаляване на разликите в доходите.

 

Тоест, остава само последната спомената от Пол Тюдор Джоунс възможност за затваряне на ножицата между бедни и богати: чрез по-високи данъци. Високото данъчно облагане на големите богатства има много привърженици в средите на икономистите, но не и сред лобистите във Вашингтон.

 

"Републиканци и демократи водиха яростна битка, когато ставаше дума за увеличение на данъка върху доходите на богатите с три на сто на общо 39 процента", разказва Дейвид Хюсън и добавя: "През 60-те години на миналия век най-високото облагане възлизаше на почти 90%. На този фон днешните аргументи срещу по-високото облагане на богаташите звучат направо абсурдно."