Вярвам в силата на личния пример

Интервю на Биляна Стефанова
Снимки: личен архив

Виктория СТОЯНОВА e изпълнителен директор на “Тракийски свят” ЕАД – дружество с над 25-годишна история. В портфолиото му влизат компании, занимаващи се с инвестиции и консултиране в областта на недвижимите имоти и туризма, маркетинга, рекламата, издателската дейност и развитието на програми, свързани с обучение и личностно израстване на талантливи млади хора…

phpdeahh3 800x От 2016 година е президент на Зoнтa Интepнeшънъл клyб "Cвeтa Coфия", а през 2017 г. е избрана за председател на съвета на дарителите на фондация „Постижения“. Мениджър по професия и ентусиаст – новатор по дух, г-жа Стоянова е застъпник на каузите за равноправието между жените и мъжете, подпомагането на женското предприемачество, образование и лидерство. За своята дългогодишна благотворителна и социална дейност Виктория Стоянова получи специалната награда на списание BusinessLady. Kампанията “Зонта казва НЕ на насилието над жени” й донесе “Златно сърце“ 2017 г. в категория Социални дейности. За подкрепа на млади таланти през 2017 г. й бе присъдена специалната награда на синдиката на българските учители и престижното отличие “Сърцето на София”. Щастливо омъжена и майка на три прекрасни дъщери на 22, 12 и 4 години.

Г-жо Стоянова, защо успели и реализирани жени, като дамите от Зoнтa Интepнeшънъл клyб "Cвeтa Coфия", се ангажират с тежката тема за домашното насилие?
ZОNТА Іntеrnаtіоnаl е организация на почти 100 години, а ние жeните от Зoнтa Интepнeшънъл клyб "Cвeтa Coфия" вече повече от 13 години работим за издигане статута на жeнитe в обществото, оказваме подкрепа и застъпничество за справедливо заплащане и кариерно развитие, както и за елиминиране на насилието във всичките му форми. Всички наши инициативи финансираме с лични средства, с вложен личен труд и привлечени съмишленици, както и чрез благотворителни кампании. По този начин сме провели многобройни инициативи в подкрепа на талантливи българчета, ежегодно раздаваме стипендии на изявени младежи в областта на изкуството, спорта, науката. Правим и менторски програми в “Академия за живота Света София” за насърчаване кариерното ориентиране, личностното израстване на млади момичета. Оказваме помощ на възрастните и болни социалнослаби жени. Но, наред с всичко това, темата за насилието стана болезнено актуална и за България. Статистиката е ужасяваща. Всяка четвърта жена в Европа, а България не прави изключение, е претърпяла някаква форма на насилие – вербална, сексуална, физическа – в дома си или на работното си място. Обезпокояващи са данните и за това, че много от жертвите са претърпели насилие повече от веднъж. Те не смеят да потърсят защита, поради страх, финансова зависимост от насилника и липса на вяра в институциите.
Като жени, майки и най-вече като хора ние не можем да останем равнодушни. Още повече, че децата, израснали в дом, в който са ставали свидетели или обект на насилие по-късно също стават насилници. Така порочният кръг се затваря и злото се възпроизвежда!

vs3-280x210Реализирате много успешни кампании в България, сред които “ Зонта казва Не на насилието” и на всеки 25-ти ноември НДК свети в оранжево, във връзка с тази инициатива. Символ на борбата с насилието стана и оранжевият ретро трамвай. В този ред на мисли не мога да не Ви попитам какво мислите за ратификацията на Истанбулската конвенция?
Многогодишните усилия на кампанията на “Zonta казва НЕ на насилието” доведоха до това, че за насилието се заговори открито. Не е далеч времето, когато темата беше табу. Колкото по- образована и с по-високо общественото положение е жената, толкова по-трудно признава, че има проблем. Считаше се, че е срамно и че насилие има само сред ниско културните и бедни семейства. Това абсолютно не отговаря на истината. За съжаление, никоя жена – млада, по-възрастна, бедна, богата, високо образована, домакиня – не може да е сигурна, че няма да стане част от статистиката... Най-сетне има чуваемост там, откъдето очакваме на първо място да тръгне решението на проблема – политиците. Нужно е строго законодателство, правораздавателни органи с ясно разписани задължения и институционална защита – изграждане и финансиране на достатъчно на брой защитени жилища, работа с психолози, квалифицирано лечение на пострадалите, превенция. Въпреки уверенията, че и сега има достатъчно закони, те, на практика, не работят. Дали ратификацията на Истанбулската конвенция ще даде сигурно решение и ще елиминира насилието, аз не мога да кажа. Нашата цел винаги е била да посочим проблема и години наред да отделяме лични средства, време, да привличаме съмишленици, да работим за каузата, да фокусираме вниманието на обществото върху проблема с насилието. Сега е ред на държавата!

На какво трябва да научим децата си?
Моите три дъщери винаги са били най-силният ми мотив и стимул да се опитвам да променям настоящето в прекрасно бъдеще. Не само за тях, но и за всички деца. Вярвам, че децата се учат преди всичко чрез личния пример, който виждат. Ако в семейството, в училището, на улицата, по телевизията и в интернет се налага поведение на агресия и език на омраза няма как да очакваме да отгледаме доброта, толерантност, зачитане на мнението и достойнството на другия. Децата трябва да бъдат научени преди всичко да бъдат добри и състрадателни хора.