Подаръкът...

Ако подаръкът, който получавате, не е опакован така, както сте очаквали, това е защото е бил опакован много по-добре!

 

Това се случи преди много години. Още бях студент. Скоро щях да се дипломирам. Бях си харесал една страхотна спортна кола. Знаех, че баща ми може да си го позволи, и много се надявах това да е подаръкът за завършването ми. Толкова мечтаех за тази кола.

 

Дните минаваха и аз постоянно дебнех баща ми, дали ще даде някакъв знак, че ми е купил бленувания автомобил. В деня на дипломирането баща ми ме повика в кабинета си. Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Каза ми, че съм чудесен син и че много ме обича. Очите ми се напълниха със сълзи. Въпреки това мисълта за колата все още беше в съзнанието ми. Баща ми ми подаде прекрасно опакована кутия. Аз, любопитен, но и малко разочарован отворих кутията. В кутията лежеше красива Библия с кожена подвързия. На подвързията със златни букви беше изписано моето име.

 

Бях много ядосан. Изкрещях на баща ми:

 

- Имаш толкова много пари, а ми подаряваш само Библията!

 

Оставих Библята на бюрото и изхвръкнах разплакан от кабинета на баща си. Той знаеше колко много исках тази кола. След няколко дни напуснах и дома ни.

 

Минаха години. Започнах работа в една корпорация, а няколко години след това започнах и собствен бизнес. Пожънах огромен успех. Създадох семейство и си купихме прекрасна къща. През тези всички тези години не бях поддържал контакт с баща ми. Двамата не се бяхме виждали от деня на дипломирането ми.

 

Баща ми беше много стар. Реших един уикенд да го посетя. Много се вълнувах за предстоящата среща с него. Няколко дни преди това, обаче звънна телефона. Съобщиха ми, че татко е починал. Заминах веднага в родния си град, за да уредя подробностите около погребението.

 

Когато пристигнах в бащината къща и прекрачих прага й, сърцето ми се сви от мъка и съжаление. Влязох първо в кабинета му, той носеше неговия дух, а и баща ми прекарваше най-много време там. До моята снимка все още стоеше кутията с Библията. Със сълзи на очи я отворих и започнах да прелиствам страниците.

 

Баща ми грижливо беше подчертал ред 7:11 от Евангелие от Матей: „Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат от него!"

 

Погледнах отново към кутията. На дъното й имаше плик. Когато го отворих в него имаше ключ за кола и картичка, а в нея пишеше: „Синко, много се гордея с теб! Обичам те!". Имаше и фактура за платената кола, както и визитна картичка на салона, където се намира.

 

Бъдете благодарни за това, което имате и не съжалявайте за това, което нямате! Никога не забравяйте, че до скоро само сте си мечтали за това, което притежавате сега.