Соленото кафе или вкусът на любовта

Понякога ароматът на парфюм или вкусът на дадена храна пробужда у нас най-сладките спомени. Ето и една притча за вкусът на любовта.
Запознахме се на едно парти по случай рождения ден на общ приятел. Цяла вечер около мен се навъртаха много ухажори, но нещо в него грабна вниманието ми. След партито ме покани на кафе. Беше плах и притеснителен. Когато отидохме в близкото кафене и си поръчахме по едно кафе, изведнъж той повика сервитьорката и й поиска сол. Стоях втрещена и мигах с очи. Сервитьорката, явно свикнала със станните вкусове на клиентите, му донесе солницата. За моя още по-голяма изненада, той поръси кафето си със сол.
Когато го попитах защо го прави, той ми отвърна:
- Когато бях дете имахме вила край океана. Там прекарвах безгрижно целите си лета, заедно с майка ми, баща ми и по-малката ми сестра. Соленият вкус на морето е свъран с прекрасни и топли спомени. Обичам този вкус и усещането, което ми носи. Когато отпивам от соленото кафе, в мен нахлуват спомени за океана, семейството и безгрежните летни дни. Родителите ми все още живеят във вилата и много ми липсват понякога.
Очите ми се насълзиха. Разбирах го, защото аз също бях израснала край морето. И моите родители живееха далеч и ми липсваха безкрайно много.
Това беше първата среща с моя бъдещ съпруг.
Оженихме се. Имахме две прекрасни деца и четирима още по-прелестни внука. През целия ни живот заедно той пиеше солено кафе.
След 50 години семеен живот моят съпруг почина.
Един ден почиствах кабината му и открих плик, на който пишеше с неговият почерк: „За теб, любима моя!"
Отворих го:
„Мила моя,
Един грях лежи на моето сърце. И това е лъжата за соленото кафе. В деня на първата ни среща толкова се бях притеснил, че когато повиках сервитьорката вместо захар й поисках сол. Всички погледи бяха вперени в мен, включително и твоят. Истината е следната. Аз не обичам солено кафе. То има доста неприятен вкус. Да имам теб беше най-голямото щастие в живота ми, и аз дължа това щастие именно на соленото кафе. Ако можех отново да се преродя, бих искал пак да те срещна и пак да прекарам целия си живот с теб. Дори и това да означава цял живот да пия солено кафе. Обичам те безкрайно!"
От очите ми се стичаха сълзи, които капеха по писмото.
Един ден, знаейки за странния навик на дядо сим, едната ми внучка ме попита:
- Бабо, какъв вкус има соленото кафе?
- Сладък, много сладък – отговорих й аз.
Дори подправена със сол любовта има много сладък вкус!