Пътят към трансформацията

Понякога просто трябва да оставиш животът да се случи. Понякога просто трябва да приемеш промяната. Понякога просто трябва да се довериш...
Силните ръце на Майстора вдигнаха отсечения дънер. "Извинявай, знам, че съм тежък - обезсърчено се обади дървото. - От годините е, цялото им бреме е събрано вътре в мен. Виж и кората ми как се напука. Нищо няма да излезе!" Тягостната му въздишка прозвуча така, сякаш беше събрала отчаянието на два живота. "Остави се в ръцете ми. Имай вяра в мен - отвърна му тихо Майсторът. – В началото всички сте тежки..." Дънерът беше идеален. Като всички други дънери. Жалко, че те самите никога не го разбираха...
С бавни крачки Майсторът се запъти към ателието и внимателно остави парчето дърво на малкото столче. „Сега ще те заболи. Извинявай, но просто не може без това..." "Оооохххххх!", изстена дънерът, докато пироните се забиваха в него. Остриетата им като шипове пронизваха сърцевината му, там, където беше най-уязвимо. Още един пирон. И още един. "Не мога повече! Моля те! Спри! Много боли!" "Имай търпение - отговори му Майсторът и продължи работата си. - Без пироните трансформацията е невъзможна. Те са част от пътя ти. С тях започва оформянето на твоето ново Аз. Приеми болката. Остави я да потече през жилите ти. Отвори се за нея. Усети я, разбери я. И след това се освободи от нея. А когато ти се струва, че страданието е наистина непоносимо, си кажи: „И това ще мине..."".
С пироните Майсторът прикрепваше кръгла метална пластина към сърцевината на дънера. "Готово!" Дървото въздъхна облекчено: "Ох, свърши се! В един момент наистина си помислих, че ще умра!..." "Видя ли? Всяко нещо има своя край. Болката – също. Често ти се струва, че няма да успееш. Казваш си, че няма да издържиш. Но накрая се оказва, че си способен да понесеш много повече, отколкото си предполагал. Волята за живот винаги е по-могъща от отчаянието. Просто трябва да й дадеш време, за да разкрие силата си. А сега ще продължа..."
Дървото изтръпна. Мислеше, че най-лошото е минало, но вече не беше сигурно. Усети как ръцете на Майстора го понесоха към машината в ъгъла, мъркаща като задрямал в бърлогата си звяр. Стърчащият от пастта й метален шиш влезе в пластината и прониза цялата му сърцевина. Беше по-болезнено и от пироните! Дънерът изстена. Колко още трябваше да изтърпи?
Шишът се завъртя бясно, а заедно с него - и дървото. Сякаш всичко наоколо се движеше в кръг с неописуема скорост. Зави му се свят. Изгуби представа за реалността. "Усещането ти е познато, нали? – говореше Майсторът. - Колко пъти ти се е струвало, че си се качил на някаква полудяла въртележка, от която не можеш да слезеш? Колко пъти се е искало да избягаш от този невъзможен ритъм и да намериш покой? Колко пъти си усещал болката в гърдите си, без да можеш да се отърсиш от нея? Следващия път, когато ти се случи, просто си кажи: "И това ще мине!" Защото за всяко нещо си има причина. Зад всяко изпитание се крие шанс. Зад всяка болка – поука. Зад всяко объркване – прозрение..."
Дървото слушаше притихнало, смирено. Реши да се предаде в ръцете на Майстора. Дълбоко в себе си усещаше, че само така ще успее да мине през всички изпитания и да постигне трансформацията. Нямаше представа какво го очакваше в края на това дълго пътуване, но всички казваха, че Майсторът знае. Той имаше по нещо на ум за всеки дънер... И тогава усети длетото. Кората му започна да се отделя и да пада по пода. "Ааааааа! - изпищя с все сили дървото. – Сприиии! Не могааааа!". "Имай търпение. И това ще мине..." – чу успокояващия глас на Майстора. Въртенето и пиленето продължиха цяла вечност. Дънерът плачеше, протестираше, искаше да се откаже. Но Майсторът като че ли не го чуваше. Само повтаряше "Имай търпение. И това ще мине...". Изведнъж въртенето престана. Дървото хлипаше тихичко. Кората му я нямаше, чувстваше се разголено и беззащитно. "Не се страхувай. Не си беззащитно. Напротив, никога не си било толкова силно, колкото си в момента. Помисли само през какво мина. И ето, все още си тук, все още дишаш, живееш, вярваш, очакваш..." Дънерът понечи да продума, но въртенето отново започна. Този път усети как нещо започна да дълбае сърцевината му. Сякаш го изяждаше отвътре. "Ей, какво правиш, нищо не остана от мен!", опита се да извика дървото, но думите му се сляха неразбираемо. Сърцевината му се топеше като мартенски сняг под лъчите на пролетното слънце. "Безсмислено е да се бунтувам, - каза си. - Няма връщане назад." Съпротивата му отстъпи място на вярата. Някъде там, отвъд страданието, го чакаше нещо хубаво. Чакаше го нов живот. Чакаха го нови мечти. Затвори очи и окончателно се остави в ръцете на Майстора. Той знаеше какво прави...
***
Усети как топлината се разливаше през порите му. Отвори очи и видя светлината, която изпълваше цялата стая. Идваше от... него! Пред себе си видя голямо огледало. Оттам го гледаше прекрасен греещ абажур. Светлината, която излъчваше, беше божествена! Преобразеното дърво не можеше да откъсне очи от отражението си. "Аууу, аз ли съм това?!"
"Да, - усмихна се Майсторът. - Това си ти! Трябваше да махна всичко излишно, за да видиш истинската си красота. Съжалявам, че беше болезнено, но без болка няма израстване, няма промяна... Трябваше да махна кората ти - това беше лъжовната представа на света за теб. Това беше твоята маска, лицето, което показваш пред другите, за да защитиш ранимата си душа. А всъщност не е нужно да се пазиш. Никой няма да те нарани. Ако ти не му позволиш. А няма да гo правиш повече, нали? Красиво създание като теб заслужава само любов и уважение!" "Да, така е, - промълви през сълзи някогашният дънер. - Винаги съм мислил, че съм грозен, безполезен и безличен. Казвах си, че ставам само за подпалки. Гледах на себе си с пренебрежение. А това провокираше и другите да ме третират така..."
Майсторът беше доволен: „Именно! Но вече нямаш нужда от кората-маска, зад която да се криеш. Сега ще видиш красивата си същност. А когато това стане, и светът ще я види. Ще ТЕ види!... Трябваше да махна и вътрешността ти. Там се криеше твоето его. Там бяха натрупани горчилката, болката, разочарованието. А между тях се беше вплел страхът. Това беше лъжовнатa ти представа за теб самия. Единственото, което наистина ставаше само за подпалки! Помогнах ти да отвориш своето вътрешно пространство, за да пуснеш светлината да тече през теб. Тя е обратното на заблудата, на тъмнината. Светлината е източникът на покоя. Тя е вярата. Тя е новият живот и мирът – със света и с теб самия. Когато се оставиш да те води, всичко става по-лесно, по-леко. Но за да позволиш това да се случи, трябваше да приемеш неизвестността. Да се сбогуваш с миналото, със старите идеи какъв си ти и какъв трябва да бъде животът ти. Да преодолееш страха от промяна, да си позволиш да "изгубиш контрол" и просто да се оставиш в ръцете ми. И ето, днес, благодарение на теб, на твоята смелост, на това, че позволи на промяната да се случи, светът е малко по-красив!"
Дървото се усмихна. Вече разбираше. Трансформацията беше завършила. "Благодаря ти, че ме научи на търпение. Благодаря ти, че ме научи на смирение. Благодаря ти, че ме научи на вяра. Благодаря ти, че ми помогна да видя своето истинско Аз..."
Майсторът се усмихна. Беше се родило ново късче светлина. Но го чакаше още много работа...
Специални благодарности на Сьорен Бергер, който ме вдъхнови да напиша тази история.