(Не)случайните срещи – притча за пропуснатите възможности

Според една легенда Бог се явява пред всеки един от нас в различни форми – кога като просяк на улицата, кога като ранено животно край пътя, кога като непознат, който седи до нас в парка.
И понякога нашата реакция в една такава ситуация може да преобърне живота ни, да сбъдне мечтите ни. Всичко зависи от това как ще постъпим в този момент.

 

* * *

 

Веднъж се разхождах в парка. Бях много унила и умърлушена. Толкова много проблеми ме бяха налегнали напоследък – работата ми не вървеше, чувствах се самотна и неразбрана и исках да постигна повече от това, което бях направила до този момент. Белобрад старец се приближи и седна до мен на пейката. Поздрави ме:
- Добър ден, девойче! – рече той.
- Добър ден! – отвърнах аз.
В главата ми обаче имаше само една мисъл: „Дано да не продължи да ми говори. Предпочитам да съм сама."
- Виждам, че си тъжна. Искам да ти разкажа една история. Няма да ти отнемам много от времето, но смятам, че имаш нужда да я чуеш.
- Добре, разкажи ми – отвърнах аз.
„Какво пък толкова би ми разказал?" – си мислех аз, докато го оглеждах подозрително.
- Живял някога един човек, ще го наречем Александър – започна старецът. –Той имал само три мечти – да работи в голяма корпорация като мениджър, да срещне любовта на живота си и да стане известен. Александър имал насрочено интервю за мечтаната работа в една от най-престижните фирми в града. Бил студен и снежен декемврийски ден. Бързайки към интервюто, решил да мине през един парк, за по-пряко. Там до една от алеите в снега бил паднал един възрастен мъж. Александър си помислил, че човекът е пиян, и го подминал, без да се поспре и да му помогне. Не закъснял за интервюто, но то не минало по очаквания начин и той не получил тъй бленуваната работа.
Няколко месеца по-късно, в един слънчев юлски следобед, Александър минавал през площада на града. Имало карнавал. Толкова много хора с различни костюми и маски. Поспрял се да погледа този панаир на суетата. Александър бил красив мъж и хващал окото, бил млад, атлетичен, харизматичен. До него се приближила една жена с прошарена коса и с маска на вещица. Подравила го, усмихнала му се и го попитала как се казва. Той не й обърнал нужното внимание, а само бързал да я отмине и да се прибере. И така продължил по пътя си.
Минали още няколко месеца. Било златна есен. Александър седял на пейка в парка, точно както и ти, вглъбен в собствения си свят и проблеми. На пейката до него седнала една млада дама. Видимо била много разстроена. Тя плачела. Но на Александър не му било до чуждите премеждия и проблеми и побързал да стане от пейката и да се премести на друга пейка.
- Много хубави истории! – казах аз, като всъщност се надявах това да е краят на историите и да остана сама със себе си.
- Не си чула най-интересното. – продължи старецът. – Наколко дни след като Александър се явил на интерюто за мечтаната работа, четейки сутрешния вестник, попаднал на статия за собственика на компанията, в която бил кандидатствал. Видял снимката му и бил много изненадан, че човекът от снимката във вестника бил именно човекът, паднал в снега в парка. Същият този човек, когото Александър подминал, докато бързал за заветното интервю.
Спомняш ли си разказа за юлския карнавал? Няколко дни след това една красива млада дама поздравила Александър на спирката на автобуса. Той усетил някакво привличане, не го напускало чувството, че я познава от някъде. Очите й му говорели нещо, но така й не си спомнил коя е тя. Докато се качвал в автобуса, извърнал глава да я огледа за последно – тя тъкмо ровела в чантата си, а от там се подавали прошарена перука и маска на вещица.
Сигурно вече се досещаш, че и срещата на Александър с плачещата жена в парка не е никак случайна. Тази жена била известна писателка. Една година след срещата им тя написала книга, която в последствие станала бестселър. В нея дори описва случката в парка и как едно непознато момиче изслушва трагедията, която я сполетяла – как загубила бъдещия си съпруг в автомобилна катастрофа.
Истината е, че съдбата е подредила обстоятелствата така, че Александър да може да сбъдне трите си най-съкровени мечти. Най-вероятно ако се беше спрял да помогне на човека в парка, щеше да получи мечтаната работа. Ако се беше заговорил със старицата на карнавала, би разбрал, че всъщност това може да е жената на живота му. Или ако беше изслушал жената в парка, щеше да стане световно известен като герой от бестселър. Сега разбираш ли какво е необходимо, за да сбъднеш мечтите си?
- Да, разбирам. Нуждаем се от ръка, която да протегнем, очи, с които да видим зад маската, и сърце, за да утешим някой в болката му. Благодаря! Аз съм Дара. Как се казвате Вие?
- Приятно ми е, Дара – усмихна се старецът. – Аз съм Александър.
Мечтите си остават само мечти, ако не се събудите и не видите знаците, които Ви дава съдбата по пътя към осъществяването им. Събудете се и превърнете мечтите си в реалност.