Какво забравяме, докато растем...?

Малки, любопитни, усмихнати и позитивни, задаващи въпроси и упорито търсещи отговори, изследващи света около себе си, без предрасъдъци, изобретателни, оценяващи абсурдността на живота – децата. Защо забравяме да бъдем такива, когато порасваме?

 

1. Децата правят неща без предварителна подготовка
Независимо от факта, че децата нямат умствената и физическата зрялост на възрастните, те са майстори на скоковете в непознати води. Те могат да са добър пример за нас в това отношение. Не е задължително да сме напълно подготвени, за да действаме и да се придвижваме напред.

 

2. Децата задават въпроси
Понякога може да е изключително досадно, когато четиригодишно дете непрекъснато пита възрастните около себе си „Защо ...", но със сигурност то научава много повече за света от нас, които си мислим, че познаваме отлично света и нищо вече не може да ни изненада.

 

3. Децата сами измислят решения, когато не могат да намерят готови
Ако поставите две деца, говорещи различни езици, в една стая, след няколко минути те ще намерят начин да общуват по между си – дали чрез жестове, дали чрез невербални игри. Ако това обаче се случи на двама възрастни, то е много вероятно след няколко минути те да се откажат да търсят контакт един с друг и да се заровят в телефоните си.
Повечето възрастни се отказват от дадено предизивикателство, ако нямат в съзнанието си готов модел за справяне с проблема. За децата обаче това не е пречка, тъй като по природа те са по-изобретателни и намират нови креативни и нестандартни решения, често по метода на пробата и грешката.

 

4. Децата не се оповават на имиджа си
Децата възприемат своето тяло и ум като кораб, който са получили, за да изследват света около себе си. В изследователската си мисия те се стремят да научат, опитат и разберат колкото се може повече. Докато възрастните предпочитат да се подложат на терапия и дълго да анализират защо не могат да намерят радост в живота си, децата са в света и опознават радостта от първа ръка. Те все още не се оповават на имидж и как изглеждат за околните, не съсредоточават вниманието си върху социалното положение, и поради тази причина те са значително по-щастливи и уверени.

 

5. Децата се забавляват от това, че животът е абсурден
Децата се смеят по-често от възрастните не защото си разказват по-забавни шеги. Просто малчуганите успяват да намерят забавната страна във всяка ситуация, докато ние възрастните сме подвластни на стреса и се приемаме много на сериозно. Децата се смеят, когато ситуацията има различен изход от очаквания. Намират забавление в абсурдността на това, което не разбират.

 

6. Децата пречупват всичко през чувствата си
През очите на децата нещата са простички. Те получават шамар и плачат, някой ги обижда и те се ядосват, чувстват въодушевление и подскачат от радост. Те се разсмиват лесно и обикват силно. Пречупват всичко през своите собствени чувства и емоции. Не задълбават в самоанализи и самокритичност. Преминават бързо през душевните турбуленции и забравят лошите емоции.

 

7. Децата са настоятелни за нещата, които искат
Децата най-вероятно чуват думата „не" за един ден по-често, отколкото ние възрастните за цяла година. Но въпреки това упоритостта, с която преследват целите си, е удивителна. Децата знаят, че ако искат нещо, трябва да настояват за него – дори да се наложи да помолят 70 пъти. Те смятат, че това е пътят към постигането на успеха – колкото повече не-та получават, толкова по-близо е заветното да. Възрастните обаче правят всичко възможно, за да избегнат евентуално отхвърляне, и често се примиряват с отказа, без да се борят докрай.

 

8. Децата имат нужда от връзка с хората около себе си
Децата постоянно търсят близък контакт, когато се чувстват наранени или самотни, докато възрастните сме изтъкани от предрасъдъци и най-често се самовглъбяваме в собствената си болка и проблеми. Децата разбират необходимостта от поддържане на отношения с хората около себе си и не намират нищо нередно в търсенето на близост.

 

9. Децата винаги гледат напред
Децата понякога са значително по-устойчиви психически от възрастните. Децата таят трайно убеждение, че бъдещето ще е по-добро от миналото и те се предвижват към бъдещето с огромен ентусиазъм. Оптимизмът им дава инерция, с която да вървят в правилната посока. Възрастните често се вторачват в миналото и не могат да се освободят от „бивши" връзки, проблеми, провали – това често им пречи да продължат напред и така преповтарят многократно грешките си.

 

10. Децата приемат нещата такива, каквито са
Децата не са обременени от предварително изградена представа за това, как трябва да изглеждат нещата около тях. Те нямат очаквания и именно поради тази причина за тях всичко идва като приятна изненада. Ние възрастните забравяме да се наслаждаваме на новостите в живота си и постоянно имаме очаквания за нещата и правим сравнения.
„Докато опитваме да научим децата си всичко за живота, те ни учат какво всъщност е той."

 

Ангела Швиндт