Обичайте всичко, но не се привързвайте към нищо

„Като човешки същества ние всички искаме да бъдем щастливи. Ключът към щастието е във вътрешния мир.
Големите пречки пред него са емоции, като гняв, привързаност, страх и подозрение, докато любовта, състраданието и чувството на отговорност са източници на мир и щастие." – Далай Лама
Хората постоянно се привързват към това, което имат, и това, което правят. Приковаваме се към своите идеи, любими места, предмети и хора в живота си. Но пътят на привързването води до болка и страдание.
Много хора трудно биха разбрали концепцията за това, да не се привързваме. Трябва да оценяваме това, което имаме, без да сме обсебени от идеята за него или чувствата към него. Трябва да сме благодарни и да ценим приятелите, които имаме, семейството си, да ги обичаме, без да имаме чувство на притежание и очаквания. Това може да звучи налудничаво. Хората, които обичаме, може да ни изоставят в един момент, кариерата, която сме изградили, може да се срине, къщата, в която живеем, може един ден да не е вече наша, а тялото, което притежаваме, красотата, младостта – всичко е преходно. Защо тогава живеем все едно ще наследим света?
Повечето от нас искат да имат много приятели, да бъдат обичани. Искат да притежават възможно най-луксозни вещи, колкото по-скъпи, толкова по-добре, да пътуват до красиви места, да живеят в големи и лъскави къщи. Проблемът обаче не се състои в това, че се стремим да имаме всичко това, напротив. Проблемът се състои в това, че се привързваме към материалните неща и позволяваме те да са определящи в нашия живот и да го контролират. А това е опасен подход, тъй като може да доведе до срив, когато не получим желаното или го изгубим. Трябва да бъдем достатъчно силни, за да можем да понесем загубата. В противен случай можем да загубим ума си, а понякога дори ни минават и самоубийствени мисли през главата.
„Можете ли да отстъпите от собствения си ум и по този начин да разберете всичко? Да създадеш нещо и да подхранваш, без да искаш да го притежаваш, да действаш без никакви очаквания, да водиш и да не се опитваш да контролираш: това е най-висшата добродетел." – Лао Дзъ
Трябва да осъзнаем, че нищо не е вечно. Хората в живота ни идват и рано или късно си отиват, вещите се износват и са преходни. Всичко е променливо. Има дни, когато имаме повече, и моменти, когато имаме значително по-малко. Здравето ни също не е даденост и лесно може да го загубим. Търсим сигурност и безопасност, но има моменти, когато изпадаме в безизходица. Животът не е статично явление, той е динамичен.
Много често се идентифицираме с това, което притежаваме, или с това, което нямаме, с това, което правим, или с това, което не правим. Изграждаме своя образ в унисон с мислите и разбиранията си, които доста често се променят. И когато изгубим всичко, на което се крепи нашата идентификация, се чувстваме изгубени и самотни, рухваме.
Интересен е фактът, че някои от нас имат по-висока самооценка само поради факта, че са се родили и израстнали в определена част от света, а други не са. Други се разглеждат като по-ценни същества заради цвета на кожата си или езика, който говорят, дрехите, които носят, приятелите, които имат, училищата, в които учат. Защо постоянно поставяме етикети на хората, на местата, на всичко?
А всъщност истината е много простичка – да основаваме живота си на идеята, че начинът, по който се отнасяме към другите, ще определи и тяхното отношение към нас, и начинът, по който подхождаме към живота, ще е в синхон с това, как животът ще ни отговори. В основата на тази идея е съпричастността, това да помагаме на другите. Съзнанието ни трябва да е отворено и да позволи на нови хора и нови идеи да влязат в живота ни, защото всеки може да ни бъде учител и да ни преподаде ценен урок.
Разбира се, аз знам, че не всички хора сме родени равни. Но всички ние сме част от едно цяло. И от нас зависи да променим света, в който живеем, като започнем от самите себе си. Може и да не живеем в хармоничен свят, но имаме шанса да живеем в хармония със самите сене си. Хората пропиляваме голяма част от живота си да се състезаваме един с друг, да се стремим да спечелим повече пари, да построим или купим по-големи къщи, да имаме по-бързи коли, да имаме възможно най-много материални придобивки, за да се отличаваме от другите.
Но това, което ни прави уникални и неповторими, определено не е измеримо в материални придобивки, а се крие в това, което носим дълбоко в себе си, и как се отнасяме към живота.
„Нещата възникват и Тя им позволява да дойдат; неща изчезват и Тя им позволява да отидат. Тя има, но не притежава, действа, но не очаква." – Лао Дзъ