Най-странните ГМО животни и растения

Най-странните ГМО животни и растения
Светещи в тъмното котки? Може да звучи като фантастика, но е реалност от години. Зеле, което произвежда отрова на скорпион? Също го има. А следващият път, когато отидете за ваксина, докторът може да ви даде банан.
Тези и още много други генетично модифицирани организми съществуват днес, защото тяхната ДНК е била изменена и комбинирана с друга ДНК, за да се създадат напълно нови гени. Може да не го осъзнавате, но много от тези ГМО са част от ежедневието ви и вашата диета. Днес, 45% от царевицата и 85% от соята в САЩ са генетично изменени, а около 75% от преработената храна в магазините съдържа ГМО съставки.
Това са някои от най-странните генетично модифицираните растения и животни, които вече са реалност – а ни предстои да видим още много.

 

1. Светещи в тъмното котки
Снимка №1

През 2007 г., учени от Южна Корея измениха ДНК на котка, за да я накарат да свети в тъмното, а после взеха същата ДНК и я използваха, за да клонират други котки от нея.
Специалистите са взели кожни клетки от турски ангорски котки и са използвали вирус, за да вкарат в тях генетични инструкции за производството на червен флуоресцентен протеин. След това инжектирали генно изменените ядра в яйцеклетките за клониране, а клонираните ембриони имплантирали обратно в котки донори.
Защо са ни домашни любимци, светещи като нощни лампи? Учените казват, че способността да създават животни с флуоресцентни протеини ще им позволи изкуствено да създават и животни с човешки генетични заболявания.

 

2. Енвиропрасе
Снимка №2
Енвиропрасето е прасе, което е генетично модифицирано да преработва по-добре фосфор. Кравешката тор е богата на фитат, форма на фосфора, затова когато фермерите я използват, химикалът прониква във водните басейни и стимулира растежа на водораслите, които пък използват всички кислород от водата и убиват морската фауна.
По тази причина учените добавили E. Coli бактерия и ДНК от мишка в ембрион на прасе. Модификацията понижава отделяния от прасето фосфор с до 70%.

 

3. Растения срещу замърсяването
Снимка №3
Учени от Вашингтонския университет създават тополи, които прочистват замърсени райони като абсорбират замърсителите от почвата чрез корените си. Растенията след това разграждат замърсителите на безвредни вторични продукти, които се отлагат в корените, стъблата и листата им или се освобождават във въздуха.
При лабораторни тестове, тополите успели да пречистят 91% от трихлоретилена – един от най-честите замърсители на подпочвени води – в течен разтвор. Обикновените тополи абсорбират само 3%.

 

4. Отровно зеле
Снимка №4

Учените наскоро откриха гена, благодарение на който в опашката на скорпиона се събира отрова и сега са намерили начин да го комбинират със зелето. Но защо им е да правят зелето отровно? За да ограничат употребата на пестициди като попречат на гъсениците да унищожават реколтата. Тези генетично модифицирани зелки произвеждат отрова, която убива гъсениците, когато опитат листата им – токсинът обаче е модифициран и не е опасен за хората.

 

5. Кози, произвеждащи паяжина
Снимка №5

Здравата, гъвкава, копринена нишка е един от най-ценните материали в природата и може да се използва при производството на безброй продукти – от изкуствени сухожилия до въжета за парашут – стига да има откъде да я добиваме. През 2000г, Nexiaa Biotechnologis обявяват, че имат отговора: коза, която произвежда специалния протеин на паяците в своето мляко.
Учените вкарали гена на паяка в ДНК на козата по такъв начин, че протеинът се открива само в млякото й. Това „копринено мляко“ пък преминава през отделен процес, след който се получава материал наречен „биостомана“.

 

6. Бързо растяща сьомга

Снимка №6

Генетично модифицираната сьомга на AquaBounty расте два пъти по-бързо от обикновената. Компанията казва, че рибата има същия вкус, текстура, цвят и миризма като нормалната. Все още обаче продължава дебата за това дали е безопасна за консумация.
В генетично модифицираната атлантическа сьомга е добавен хормон на растежа от кралска сьомга, което й позволява да произвежда хормон на растежа през цялата година. Учените са успели да задържат хормона активен като са използвали ген от приличащата на змиорка морска риба Zoarces americanus.
Ако Комисията по храните и лекарствата одобри продажбата на тази сьомга, това ще е първият път, когато правителството на САЩ позволява продажбата на ГМО животни за консумация от човека. Появи ли се на рибните щандове, сьомгата няма да бъде означавана като генетично модифицирана.

 

7. Неразвалящ се домат
Снимка №7

Доматът Flavr Savr е първата комерсиална генетично създадена храна, пусната на пазара за свободна консумация. Като са добавили специален хормон, учените от калифорнийската компания Calgene се надявали да забавят процеса на зреене в домата, за да не омеква и да не се разваля, позволявайки му да запази естествения си вкус и цвят.
Комисията по храните и лекарствата на САЩ е одобрила тези домати през 1994г. Те обаче се оказали твърде деликатни при транспорт и са изтеглени от пазара през 1997г. Освен проблемите с производството и транспорта, доматите имали и доста слаб вкус.

 

8. Бананови ваксини
Снимка №8

Хората скоро може да започнат да се ваксинират срещу хепатит В и холера просто като изядат по един банан. Учените са създали банани, картофи, маруля, моркови и тютюн, произвеждащи ваксини, но казват, че бананите са най-подходящи.
Когато изменена форма на вирус бъде инжектирана в банана, генетичният материал на вируса бързо става неразделна част от клетките на растението. Докато бананът расте, клетките му произвеждат протеини на вируса – но не заразната част на вируса. Когато човек изяде този ГМО банан, пълен с протеини на вируса, имунната му система произвежда антитела, които да се борят със заразата – също както действа и традиционната ваксина.

 

9. Крави без газове
Снимка №9

Кравите произвеждат значително количество метан в резултат на храносмилането – за това са отговорни бактерии, продукт от високоцелуозната диета на кравите. Метанът е на второ място след въглеродния диоксид сред парниковите газове, затова учените работят по генетично модифицирани крави, които да произвеждат по-малко метан.
Специалисти от университета в Албърта са идентифицирали бактериите, отговорни за метана и са създали крави, които произвеждат 25% по-малко метан.

 

10. Генетично модифицирани дървета

Снимка №10

Учените създават дървета, които растат по-бързо, дават по-качествена дървесина и дори засичат биологични атаки. Поддръжниците на ГМО дърветата казват, че биотехнологията може да помогне срещу обезлесяването, докато в същото време ще задоволи нуждите за дървесина и хартия.
Австралийски евкалиптови дървета например са били генно модифицирани да издържат на минусови температури, а американски бор произвежда по-малко лигнин, веществото, което прави дървото твърдо.
През 2003г, Пентагонът е наградил учени от Колорадо с $500 000 за създаването на борови дървета, които променят цвета си, когато бъдат изложени на химическа атака.
Критиците обаче твърдят, че знаем твърде малко за ефекта на дизайнерските дървета върху естествената природата – възможно е да разпространят своите гени сред другите дървета или да повишат риска от горски пожари. Въпреки това, компанията ArborGen вече е получила разрешение за полеви опити със засаждането на 250 000 ГМО дървета в седем американски щата.

 

11. Лековити яйца
Снимка №11
Британски учени са създали порода генетично модифицирани кокошки, които произвеждат противоракови лекарства в яйцата си. В ДНК на птиците са добавени човешки гени, които стимулират освобождаването на човешки протеини в белтъците на яйцата, заедно със сложни протеини, подобни на лекарствата, с които се лекува рака на кожата и други заболявания.
Какво точно съдържат тези яйца? Кокошките снасят яйца, съдържащи miR24, молекула, имаща потенциала да лекува злокачествена меланома и артрит, както и интерферон b-1a, антивирусно лекарство, подобна на модерни лекарства за множествена склероза.

 

12. Свръхпоглъщащи растения

Снимка №12
Хората освобождават около девет гигатона въглерод в атмосферата всяка година, а растенията и дърветата абсорбират около пет гигатона. Останалият въглерод допринася за парниковия ефект и глобалното затопляне, но учените работят по създаването на генетично модифицирани растения, които да поглъщат повече въглерод.
Въглеродът може с десетилетия да се задържи в листата, колоните, семената и цветовете на растенията. Този в корените обаче може да остане там векове наред. Учените се надяват да създадат растения с големи коренни системи, които да абсорбират и съхраняват въглерода под земята.