Гмуркането ми дава най-невероятното чувство на спокойствие, което съм изпитвала

Интервю на Вероника Илиева
Снимки: личен архив

Арх. Богдана Панайотова е управител на „ЕН АР Консулт” ЕООД – фирма за строителен надзор. Арх. Панайотова е член на Управителния съвет на Българската асоциация на архитектите и инженерите. Родена в Хасково, завършва средното си образование в Математическата гимназия в града със Златен медал. След което, през 1995 г., се дипломира с отличие в специалност „Архитектура” в УАСГ. Професионалната си кариера започва в РДНСК – Хасково, като от 1999 до 2003 г. е началник на Дирекцията. След това става главен архитект на община Хасково. През 2006 г. основава фирма за строителен надзор в проектирането и строителството. Mайка е на 3 деца. Последното й хоби, което я вдъхновява, зарежда и провокира е гмуркането.

049A8512Кое Ви привлече в гмуркането? Разкажете за всички, които не са се гмуркали никога, какво е усещането?
Най-интересното е, че желанието ми да се гмуркам се прояви изведнъж, без да го очаквам и без да е провокирано от някого. Просто търсех нещо, което да ме допълва и да ме зарежда. След като започнах редовно да плувам, установих че изпитвам невероятно чувство за спокойствие и лекота под вода и… така ми дойде. Беше зимен период и започнах да търся в интернет как мога ВЕДНАГА да започна курс. Оказа се, че реален курс с гмуркане няма как да стане веднага, но започнах с теория и практически упражнения в басейн. Все повече установявах колко много ми харесва чувството. И така когато завърших първото ниво – /до 18 м./ в Гърция, веднага се записах за второ ниво и сега се гмуркам до 32 м. Какво е усещането: това, което търсих – уникално чувство на лекота, красота, безтегловност… трудно се описват чувства, но за мен осъзнах, че това е най-невероятното чувство на спокойствие, което съм изпитвала… И като допълним усещането за водата около теб, с красотата и цветовете, които виждаш от подводния свят – представете си за какво става въпрос.

Къде сте се гмуркали досега?
Гмурках се цяло лято в Гърция, малко в Черно море и после имах невероятния късмет да попадна, с изцяло българска група, на едно от най-уникалните места в света за гмуркане – на Cocos Islands, на 40 часа плаване с кораб на югозапад в Тихия океан от държавата Коста Рика в Централна Америка. Един запазен от костариканското правителство абсолютно девствен остров, до който достъпът е ограничен само до 2000-3000 туристи /основно водолази/ на година. Където няма телефони, интернет, само сателитна връзка. Попадаш в една чиста природа, така, както е създадена, без човешката намеса… Как да го опиша – бях, може би, в рая. Така си го представям – само спокойствие, красота и цветове. Залези, изгреви, осветени облаци, безкрай – океан, красиви острови като гледка навсякъде. Ярко и чисто зелено, прорязани с уникални дъждовни водопади, птици… всичко това допълва чувството за свобода и спокойствие, което те провокира не просто да го гледаш, а да го съзерцаваш постоянно!

Разкажете за най-интересното място за гмуркачи в Коста Рика, което Вие посетихте през 2017 г.?
Около централния остров има няколко малки острова, с невероятни заливи, до които стигахме с две малки лодки. Сафари дайвинг означава, че ние си живеем на корабчето 10 дни, с уникално подготвен екипаж, където се храним, спим, веселим и ежедневно извършваме по 3-4 гмуркания, всяко от които под вода, около 40-50 мин., до 30 м. дълбочина. Там специално основно се гмуркаш, за да наблюдаваш акули – има 4 вида акули. Имаше тигрови акули, а чуковите акули бяха на цели пасажи, толкова, че не можеш да ги преброиш! Все едно сме във филм на National Geographic – такова е чувството. Даже филми, които съм гледала, показват по-малко неща на едно място, от това, което беше около нас постоянно. Иначе около държавата Коста Рика естествено има и много други места за гмуркане, но това е Специалното място.

049A8715Какво е усещането да си на една ръка разстояние от тигрова акула?
Беден ми е речникът, за да го изразя с думи. Красива, огромна, величествена, царица… Бях наистина точно на една ръка разстояние от нея, но както всичко под водата, не е редно да се докосва и провокира природата – особено, ако е в лицето на опасна акула… Просто наблюдаваш, затаяваш дъх и го изживяваш. Аз лично, поради факта, че нямах особено голям опит като водолаз, изживявах в мислите си предварително чувство за страх от доста неща – от неизвестното, от океана, от акулите, но когато се потопиш под водата забравяш всички страхове. Или поне аз така се чувствам. Забравяш за всички негативни мисли и чувства, които придобиваме в ежедневието и с годините. Остават само чистите истинските чувства, тези с които сме родени – любов, съзерцание, радост, спокойствие…

Имахте ли други интересни изживявания по време на това пътешествие?
Коста Рика е държава, която туристите посещават, за да се наслаждават на девствена природа и всички атракции са мислени за това. Ние бяхме на целодневен рафтинг, което беше също страхотно преживяване.

Това са екстремни, дори опасни хобита? Страх ли Ви е?
Всеки спорт и повечето такива хобита си имат рисковете. Затова е важно всеки да е много подготвен при по-екстремни преживявания. Но лично мен това преживяване ме зарежда само с толкова топли и хубави чувства. А страх в последно време в моя живот установих, че нямам от нищо – само от хора и човешки взаимоотношения.

Има ли много жени водолази?
Естествено. Както в повечето професии и спортове.

Имате ли други хобита?
Да. Ски, колоездене, плуване и напоследък бадминтон.