Провалът e пътя към успеха...!

Страхът от провал го е изпитвал всеки един от нас. Онази буца, стягаща гърлото ни, когато искаме да направим нова крачка в живота си, когато искаме да напуснем тъй удобната и уютна зона на комфорт.

 

Но животът е за смелите.За тези, които поемат дълбоко въздух, поглеждат страха право в очите и се сприятеляват с него. За тези, които го превръщат във вятър в своите платна.

 

Страхът от провал е известен още със симпатичното име атикифобия. Състои се от две на пръв поглед простички думи. Атикис, което означава „жалко" и фобия, което означава „страх". Простичко казано „страх да не станем жалки". Учените смятат, че страхът се дължи на много различни фактори – генетика, наследственост, химични процеси, които протичат в мозъка, травми в детството и много други.

 

Психолозите и невролозите са установили, че на ден през нашето съзнание преминават между 45000-51000 мисли. Но ако процентното съотношение на негативните многократно надвишава позитивните, перспективата, която изрисува нашият мозък, изглежда катастрофално.

 

Страхът от провал от своя страна има пряка връзка с вероятността от грешка и конкуренцията. Човек, обзет от тази ирационална фобия, често смята, че решаването на проблема се основава на пълното му игнориране – без действие няма провал.

 

От друга страна социалните норми и съвременното общество често поставят акцента върху „съвършенството" и вечният човешки стремеж да го достигнем. В целеустремеността си да постигне перфектния резултат, човек се увлича и е склонен да не опита нещо, докато не е достатъчно подготвен за него. Черпим своята стойност като индивиди и човешки същества от критерия за успех, поставен от обществените норми.

 

Всички сме били поставяни в ситуация, когато е било нужно да защитаваме своята позиция. От основно значение обаче е настройката, която имаме в такъв момент. Например, ако в училище преследването на добър успех се превърне в самоцел, има голяма вероятност да загубим идентичността си, тъй като ще хабим прекалено голямо количество енергия да преследваме неподходящи цели.

 

Този вид фобия е лесно разпознаваем. Човек няма желание да започне нови неща или да приеме предизвикателствата в своя живот, постоянно се саботира, има ниско самочувствие и самооценка, използва изрази като „Аз никога няма да съм достатъчно добър, за да ...", „Аз не съм достатъчно талантлив, за да ..." и прочее. Също така често срещан признак е перфекционизмът, но не в положителна насока, т.е. върши само нещата, за които е убеден, че може да изпълни безупречно.

 

В своята същност страхът от провал е подсъзнателно подкопаване на усилията, които полагаме в определена посока. Също така този страх е строго индивидуален, тъй като всеки от нас има собствена дефиниция за понятието „провал". За един това може да е да се провали на интервю за работа, за друг да се изложи, докато говoри пред публика, за трети да го скъсат на изпит. Лично за мен дефиницията за провал е следната: Провалът е липсата на импулс да последваш това, в което вярваш и за което мечтаеш. Провалът не е неуспехът, а бездействието. За да промени своята нагласа към провала, човек трябва да трансформира представата си за това понятие, вече изградена в съзнание му.

 

Нека обаче никога не забравяме нещо важно – какво можем да научим от провала. Всеизвестен факт е, че един от най известните баскетболисти в света, Майкъл Джордан, не е бил приет в отбора по баскетбол в гимназията, защото треньорът смятал, че той няма достатъчно умения. Но вместо да се откаже от мечтата си, той се амбицира и постига своите професионалини върхове. Можем да използваме провала, за да започнем начисто, но с повече опит, да го използваме като трамплин. Много често едни от най-ценните идеи идват след опита, натрупан от няколко неуспеха.

 

Няма магическо хапче, което ще ви превърне в безстрашен герой. Но има няколко прости за изпълнение стъпки, които ще ви отведат по-близо до свободата от илюзорната решетка, в която сте поставили ума си.

 

1. Ясно дефинирайте първопричината за своя страх – от решаващо значение е да разгледате всички свои негативни убеждения, защото те са в основата на начина, по който живеете.
2. Опростявайте сложните неща – когато опростите големите си цели и ги трансформирате в малки и лесни за изпълнение подцели, те няма да ви се струват толкова „плашещи" и трудни за постигане.
3. Провалът е неизбежен – нека да си го кажем направо. Провалът е неизбежен, ако искаме да живеем забележителен живот. Важно е да помним, че искаме живот, изпълнен със страст, смисъл и цели за постигане. Разочароващо и изтощително е да преминаваме през неуспехите си, но верният път минава именно оттам.
4. Повече провали = по-голям успех – колкото повече опит имаме зад гърба си, толкова по-близо сме до успеха. И когато се научим да приемаме критиката като нещо конструктивно и изграждащо, ще получим и шанса да подобрим качеството на опита си.
5. Освободете ума си – вашите мисли са това, което са – просто мисли. Те могат да бъдат елиминирани или трансформирани. Чувствата, които пораждат тези мисли, могат да бъдат преобразувани, а страховете вследствие на мисловния процес – преодолени. Човек не трябва да робува на своя ум и на обществената нагласа. Може да се окаже пагубно.
6. Изчистете максимално своята гледна точка – тази стъпка звучи по-проста, отколкото е в действителност. Простете на себе си, че не сте перфектни и най-вероятно никога няма да бъдете. Ние помъдряваме и се усъвършенстваме с всеки неуспех, а не с постигнятия успех.
7. Важното е да се развиваме – страховете са пътните знаци по пътя към успеха. Провалът не е краят, а началото на ново и вълнуващо пътешествие.
8. Предприемайте действия - просто вземете решение и действайте. Докато стоите отстрани и чакате да настъпи идеалният момент, нищо няма да се случи.
9. Представете си две перспективи – първата е да изживеете живота си, обзети от страха от провал, а втората – страхът да го няма. Какво бихте направили, ако успехът Ви е сто процента гарантиран? Всеки от нас е направил много грешки в живота си, но те са подправката, която е необходима на истински вълнуващия живот.
10. Единственото, което е под Ваш контрол, е Вашето настояще – оковите, с които сме свързани с миналото, много често ни пречат да продължим уверени напред. Но миналото не определя нашето бъдеще, само ни дава опита, за да вървим по-стабилно. Няма грешки, има опит. Наслаждавай се на това, което си точно сега.
11. Нищо няма да се получи, ако целта не идва от сърцето ви.

 

Всеки обича успеха, но и всеки, който го е постигнал, знае, че е платил висока цена, че е претърпял не един и два провала. Но също така знае, че е решил вместо да храни своето его, да вложи цялата си енергия и потенциал в своята бъдеща цел.