Храната е гориво за тялото, a не за душата!

Днес говорим толкова много, а казваме толкова малко. Ежедневно се срещаме с толкова много хора, а на практика общуваме все по-рядко. Заобиколени сме от хора, а сме по-самотни от всякога!

Ето, че идва вечерта. Приближава моментът, когато сте ти и празната стая. Ти и тишината. Моментът, когато тишината е толкова шумна- болката, спомените, мислите, страховете, разочарованията- всички те се опитват да спечелят вниманието ти. Опитват се да те погълнат! Чувстваш особена празнота. Празнота породена от отчаяние, празнота породена от личността ти, която сякаш се разпада. Искаш да избягаш. Искаш да заглушиш мисълта си, искаш да избягаш от емоциите си, искаш поне за миг да се освободиш от себе си!

Към кой да се обърнеш? Та нали хората са тези, които само подсилват чувството, че си безполезна, некадърна, егоистична. Трябва ти нещо, което няма да те съди, нещо, което само ще ти даде комфорта, който търсиш, без да те пита, без да се интересува от подробности! … ХРАНАТА! Пак се случва.... Пак се обръщаш към яденето, търсейки спасение! Порция след порция, вафла след вафла, кутия бисквити, след кутия бисквити.

Защо мислиш, че храната е решение на проблемите, които имаш?

Всеки път, когато се чувстваш потисната и посегнеш към храната, с надеждата, че ще получиш желания комфорт, спомни си какво се случи последния път! Спомни си чувството на вина и срама, които изпитваше. Разочарованието и ядът, които те накараха да се чувстваш още по-зле, отколкото преди да се натъпчеш!Както скоро писах, когато душата гладува, тялото преяжда! Опитвайки се да нахраниш емоциите си, на практика ги измъчваш от глад! Храната е гориво за тялото, но не и за душата!

Деструктивното емоционално хранене, няма нищо общо със самата храна или с неспособността ти да демонстрираш воля и да се въздържаш от ядене. Емоционалното хранене е свързано с вътрешна емоционална криза - породена от ниското ти самочувствие, неспособността ти да се справяш с промените или да се изправяш срещу страховете и проблемите си!

За да се справиш с емоционалното хранене, трябва да се изправиш срещу него! Замисли се само! Та това е просто една храна! Как може да позволиш храната да контролира начина, по който се чувстваш? Как може да мислиш, че кутия бисквити, тава с торта или кутия сладолед ще решат проблема ти? Това звучи нелепо, нали? Съгласна си, до момента, в който не изгубиш контрол и не се натъпчеш отново! Сякаш някой е поел контрол над действията ти и ти си само страничен наблюдател. Гледаш как някой злоупотребява с тялото ти, тъпче го с храна и когато приключи с мъчението, ти отново си там - натоварена със задачата да се справиш и с това. Сякаш не ти стигат останалите емоции, а сега трябва да понесеш и това разочарование и тази вина!

Струва ти се, че си жертва на собствените си емоции. Но дали е така? Нещото, което ме води в живота, и което ми дава сили да се справям с всяка трудност е, че „нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който ние му придаваме”. Ти сама се поставяш в тази ситуация и сама си внушаваш, че не можеш да се справиш! Следващия път, когато тежестта на деня ти се струва прекалено голяма, за да я понесеш, откажи се от ролята на жертва! Изправи се срещу проблемите и намери решение! Защото, когато съществува РЕАЛЕН проблем има и реално решение. Повечето страдания се дължат на факта, че живеем живот, който се върти не около самата действителност, а около представата ни за нея! Нищо не е толкова лошо, че да нямаме сили да го преодолеем!

Ние сами придаваме значение и тежест на едно или друго събитие! Ние даваме оценка на това, което се случва около нас и точно тази оценка дава тласък на една или друга емоция!

Каквото и да се случва, помни, че „и това ще отмине”, че „няма да е все така”! Помни, че храната е гориво за тялото, а не за душата! Помни, че имаш нужда от това да задоволиш емоционалния глад, а не физическия глад!

Когато изпиташ желание да се натъпчеш, за да потушиш емоциите с храна, запитай се „Защо се чувствам така?”. Открий от къде тръгва проблема и какво е провокирало нежеланата емоция! Когато си отговориш на този въпрос, ще можеш да намериш и решение на проблема си! Колкото по-често отказваш да давиш емоциите в храна; колкото по-често отказваш храната да те контролира; толкова повече ще чувстваш, че имаш силата да промениш това, което се случва!

Колкото по-често отказваш да бягаш от действителността, толкова по-вероятно е да осъзнаеш, че тя никога не те е преследвала и че само фалшивата, измамна представа за нея поражда чувството на несигурност и слабост, което те кара да се саморазрушаваш!

Проблемите с емоционалното хранене не могат да бъдат преодолени за една вечер! Лично аз постепенно се отказах от давенето на емоциите в храна, като започнах вместо да се тъпча с шоколади, вафли и т.н., в такива моменти да наблягам на истинска храна. Замествах кутиите бисквити, с повече месо, сурови ядки, плодове и зеленчуци. Да, иска се воля, за да заместиш сладките изкушения с по-здравословни, но това помага доста! Така изпитвах все по-малко чувство на вина, че съм яла в пристъп на емоция. След това, когато се отървах от чувството на вина, ми беше много по- лесно да си наложа, в такива моменти изобщо да не посягам към храната, а да се обръщам към други неща, които ми носят комфорт и щастие- книги, разходки, приятели и т.н.
Да се откажете от емоционалното хранене отнема време! Но като човек, който е минал от там, разбира, че си заслужава усилията!