Print this page

Проф. д-р Владя Борисова за обучението по време на пандемия и предизвикателствата пред Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер.

Проф. д-р Владя Бориславова Борисова е директор на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) към УНСС. ИИСТТ предоставя експертни знания и услуги на малки и средни предприятия при закрилата, използването и управлението на тяхната интелектуална собственост и e основно звено на Университета за национално и световно стопанство за научноизследователска дейност, обучение и професионална подготовка на бизнес кадри по интелектуална собственост. ИИСТТ е разпознаваемо научноизследователско звено на национално и международно ниво.

1. Проф. Борисова, може ли да намерим положителен ефект от пандемията върху студентския и академичния живот?

При всяка промяна трябва да отчитаме негативните ефекти, но да се стремим да идентифицираме и реализираме положителните такива. В този смисъл пандемията отвори вратата на дигиталното обучение, създаде нова обучителна реалност с нови обучителни материали с интерактивен характер и визуални елементи. Безспорно това са предимства, които в определена степен повишават качеството на обучението и превръщат студентите в активни участници в обучителния и информационния обмен, но и значително променят значението на академизма. Дигиталната среда предостави достъп до много и разнообразни информационни източници, достъп до обучение извън територията на страната, включително паралелно обучение в няколко университета от различни държави. При наличието на технологични средства обучението се трансформира в леснодостъпна услуга по време, тема и място, свободно избрани от потребителя, не за всички университети, но особено що се отнася до бизнес университетите. Тези нови характеристики в обучението, обособяват положителните ефекти върху студентския живот като достъпност, информираност, динамичност, мултидисциплинарност на предоставяните знания и придобиваните умения и най-вече съпричастност на студентите като активни участници, формиращи тази интерактивна среда.

По отношение на академизма нещата са доста по-различни. Той се създава от традициите, неписаното право на академично отношение и лоялност, на единомислието на академичната общност. Всички те, установени в университета по отношение на неговите научен профил, научни дейности, тезиси и научни приноси, предназначени да обслужват с експертиза както държавното управление, особено когато университетът е държавен, така и бизнеса. В този смисъл, академизмът е разделителната линия между университет и училище. Защото, следвайки академичните традиции, посредством преподавателската дейност академичният състав обучава студентите на новите знания и умения, до които е достигнал в хода на научноизследователската си работа.

Тези знания са надграждащи общите знания и по същество притежават характера на иновативни решения от различни научни области. Това обстоятелство е предпоставка за развитие, представено в две направления. Първото е свързано със студентското предприемачество и примерите тук са много и безусловни, например Марк Зъкърбърг и състудентите му Едуардо Саверин, Андрю Макколъм, Дъстин Московиц и Крис Хюз, които докато са все още студенти в Харвардския университет, през 2004 г. основават фирмата Facebook Inc. като изобретатели на социалната мрежа Facebook.

Второто направление, е свързано с възможността университетите да реализират стопанска дейност със своите научни резултати – интелектуална собственост посредством технологичен трансфер към бизнеса. Тази възможност е пряко свързана с капацитета на университетите да управляват своята интелектуална собственост за бизнес цели, като я лицензират или създават собствени spin-off компании или участват дялово в start-up компании до размера на оценката на интелектуалната им собственост. Примерите в тази посока също не са малко, например Boston University реализира над 60% от приходите си от технологичен трансфер на интелектуалната си собственост. С приемането на ПМС№61/02.04.20 г. тази възможност вече е предвидена и за българските университети, но все още е трудно реализуема поради липсата на общи познания по интелектуалната собственост, не напълно изградената и добре функционираща иновационна екосистема на национално ниво (предприемаческата екосистема е различна от иновационната), слабия интерес на българските компании към развитие на иновативно производство, изцяло базирано на интелектуална собственост (изобретения). Разбира се, има и добри изключения като софтуерната индустрия и биоиндустрията.

2. В какво се изразяват мисията и визията на ИИСТТ?
Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) (https://www.facebook.com/iiptt) към УНСС, е единственото звено на национално ниво, което подготвя кадри в областта на интелектуалната собственост с близо 30-годишен професионален опит. ИИСТТ работи в тясно сътрудничество със Световната организация за интелектуална собственост (СОИС/WIPO), като има и съвместна магистърска програма с Академията на СОИС. Провежда съвместно обучение и стажантска програма с Европейското патентно ведомство (ЕПВ/ЕPO) и Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС/EUIPO); развива научноизследователска дейност и подпомага бизнеса и държавното управление по въпросите на интелектуалната собственост и технологичния трансфер. ИИСТТ предлага и множество възможности за придобиване на практически опит и професионална реализация чрез развити стажантски програми на национално и регионално ниво, например Pan EU Seal Project на ЕПВ/ЕPO.

Акцентът в работата на ИИСТТ е трансформацията на националната икономика в иновативна икономика посредством индустриализиране на научните резултати на Академията в иновативни продукти на Бизнеса. Работим за разпространението на знанията по интелектуална собственост чрез наука и обучение, подготовка на кадри в областта, предоставяне на качествена експертиза за закрила на иновативните решения като интелектуалната собственост, техният технологичен трансфер за внедряването и производството им от предприятията. ИИСТТ функционира в сътрудничество с Патентно ведомство на Р България, Изпълнителната агенция за насърчаване развитието на МСП (ИАНМСП), София Тех Парк, Фонд Мениджър на финансови инструменти в България, Българската търговско-промишлена палата (БТПП), българските университети и БАН. Академичният състав участва експертно в разработването на стратегически документи и изследвания от национално значение в областта на образованието, икономиката и културата.

3. Имате ли опит от дейността на подобни институции зад граница и с какво се различава тя от тази в България?

Разбира се, ИИСТТ работи на партньорски начала с институти в чужбина, провеждащи научни изследвания в областта на интелектуалната собственост и значението й за иновационното развитие. Такива институти са например Franklin Pierce Law School във Franklin Pierce University, New Hampshire, USA; Queen Mary Intellectual Property Research Institute като част от Queen Mary University of London и други. Интересно за читателите е да спомена и визионерството на Max Planck Institute for Intellectual Property and Competition Law, позициониран в München, който създаден през 1966 г. за изследвания в областта на правото на интелектуална собственост и конкурентното право предвидливо през 2013 г. придобива икономическа ориентация, като влива към себе си секция Иновации и предприемачески изследвания.

Разликата между чуждестранните институти по интелектуална собственост и ИИСТ, включително Max Planck Institute, след промяната му през 2013 г. е, че първите развиват правните въпроси на интелектуалната собственост, а при вторите, приоритет в научните изследвания са икономическите аспекти и след тях правните. Това е така, защото интелектуалната собственост е икономическа категория на собствеността. Тя предоставя на нейния титуляр мощно икономическо средство и конкурентно предимство - търговски монопол върху производството и търговията на стоки и услуги, свързани с нейното използване. Бизнесът като един от основните стопански субекти в националната икономика се интересува как да монетаризира активите си, т.е. как да реализира печалба, в случая от интелектуалната си собственост. Той не се интересува толкова от технологията на процедурата по придобиването на закрила, за което най-често ползва адвокатски услуги. Световен пример за икономическата сила на правилното управление на интелектуалната собственост е гигантът The Coca-Cola Company. Това е бизнес, изцяло базиран на интелектуална собственост не само по отношение на разпознаваемите от потребителите търговска марка Coca-Cola и дизайн на бутилките, а най-вече благодарение на веществото - газираната напитка, което по същество е изобретение и до днес пазено в търговска тайна.

4. В какво се изразява разликата между икономическите и правните аспекти на интелектуалната собственост, защо акцентирате върху икономическите аспекти в работата на ИИСТТ?

Икономическите аспекти на интелектуалната собственост дават възможност на бизнеса да прецени бизнес моделите, които може да прилага посредством активите на интелектуална собственост, които притежава, съобразно икономическия си интерес за пазарна експанзия, налагане на имидж, въвеждане на нови продукти, блокиране на конкуренти, сливания, вливания, увеличаване на капитала и т.н. Това е процес по изграждане на паралел между политиката за интелектуална собственост на предприятието и неговата стратегия за бизнес развитие. Този процес изисква унисон в знанията, уменията, експертизата по интелектуална собственост и визионерството в топ мениджмънта на предприятието. Управлението на бизнес активите в интелектуална собственост е свръхдоходоносно, но и рисково бизнес начинание, особено що се отнася до разработването и въвеждането на изцяло иновативни продукти. Защото за тях е трудно да се намери както допълнителен рисков капитал, така и да се предвиди реакцията на пазара към тях. Има доста примери на изключително добри иновативни продукти, които независимо от това биват напълно пазарно отхвърлени, например Breakfastmates на Kellogg.

5. Каква според вас е основната роля на преподавателя във времена, в които отговор на всеки въпрос може да се открие в глобалната мрежа?

Глобалната мрежа е информационно поле, в което човек лесно може да се загуби и свръхинформира по един въпрос, представен с коренно различни, дори противоречащи си тезиси. Ролята на преподавателят е да постави опорните точки, основните, базовите знания и умения, които да изградят у студента способността му да подхожда със собствено и критично мислене към цялата тази информация. Преподавателят трябва да изгради веригата на стойността в последователност от задълбочени знания и умения по конкретен въпрос в съзнанието на студента. Да заложи темите/местата/възлите на тяхната обвързаност с цялата професионална проблематика в направлението на неговото обучение, като така създаде интердисциплинарна мрежа от взаимосвързани основни познания. Работата на преподавателя е двустранен процес, в който участва и студентът. Ако участието е било равностойно, студентът ще завърши като специалист с професионална подготовка. Първо, да взима експертни решения в областта на своята тясна специализация, например интелектуалната собственост. И второ, в кризисни ситуации по въпроси, извън неговата тясна специализация да знае каква информация му е необходима и откъде да я намери, за да реши проблема (например увеличаване на капитала на дружеството чрез апортиране на интелектуална собственост).

6. Съчетавате личния си живот с преподавателска и научна дейност - как успявате и кои са основните трудности в ежедневието на модерната, работеща жена?

Когато човек обича семейството и професията си, винаги се намира баланс между личния и професионалния живот, а когато среща и разбиране и подкрепа и от двете, нещата стават възможни.

7. Какъв съвет бихте дали на младите хора, които сега започват кариерата си и искат да постигнат много в развитието си?

Винаги да бъдат добре информирани, да правят собствено проучване и да го поставят на критично мислене, като отчитат преходността в някои тенденции, преди да вземат своето решение. Да знаят посоката, в която искат да се развиват, и да вървят смело към нея, като споделят знанията и уменията си и не спират да придобиват нови такива. Да осъзнаят своя интелектуален и творчески потенциал и да го монетаризират в интелектуална собственост.

Image Gallery

View the embedded image gallery online at:
https://businesslady.eu/biznes-i-finansi/biznes/item/3036-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD?tmpl=component&print=1#sigProIde712dcb429