Инстинктивно сме по-щедри

Инстинктите ни ни карат да бъдем по-дружелюбни и съпричастни към другите. Обратното, обмислянето на обстоятелствата ни прави недоверчиви, мнителни и егоисти. Затова просяците, получават повече милостиня от организаторите на благотворителни компании, изпращащи електронни писма с молба за дарение и банкова сметка. Поради същите причини снимките с гладуващи деца ни трогват, а списъкът с факти не. Всички знаем, че смъртта на един е трагедия, а тази на 300 000 статистика.

 

В общи линии решението да помогне, човек взема, когато съобразява за секунди (например помага на паднал човек, спасява удавник и т.н.). „Обърнете внимание – пояснява Дейвид Ренд от Йейлския университет в САЩ, – такива хора обикновено после казват: „Не мислех за това. Просто го направих.”

 

В книгата „Мисленето, бързо и бавно” се твърди, че повечето решения се вземат в резултат на борбата между два мозъчни процеса. От една страна, имаме интуитивни мисли, които са по-свързани с емоциите. От друга е контролираното мислене.

 

За да се анализира към какво ни подтикват тези два процеса били проведени редица експерименти.

 

GenerousЕто и първият: Участниците били разделени на групи по четирима. Всеки от тях разполагал с по 40 цента. И имал право самостоятелно да реши колко да внесе в общата каса. Регламентът бил, че получената обща сума ще бъде удвоена и разделена поравно между четиримата. Никой, обаче не знаел колко са дали другите.

 

Математиката показва, че най-изгодната стратегия е егоистичната. От друга страна, ако всички участници дадат всичко, то в крайна сметка всички ще печелят.

 

Тези, които вземали решение за по-малко от 10 секунди, давали средно почти 70% от своите пари. Мислещите повече оставяли по-малко.

 

Следващите експерименти потвърдили резултата. Ако някой бил приканван да вземе решение веднага, той превъзхождал по щедрост този, който имал на разположение 10 секунди.