3 нетипични неща, които влияят на успеха

Склонност към зависимости

 

Парадоксално е, че хора с тенденция към зависимости могат да бъдат успешни. Но само се замислете колко известни и успели личности имат проблеми с трите стълба на зависимостта – хазарт, алкохол и наркотици. Учените твърдят, че връзката между изброените пороци и лидерството не е очевидна и не е причинно-следствена. Разковничето се намира в това, че тези личностни черти, които тласкат човека към зависимостите са същите, които му помагат в мениджмънта и бизнеса. Хората, склонни към зависимости, имат гени, които потискат допамина в тази част на мозъка, която отговаря за удоволствието. Затова, за да се получат същите по сила усещания, каквито повечето от нас извличат от по-умерени забавления, всичко трябва да бъде в пъти по-силно и рисковано. Потребността на такива хора от разнообразие и риск е много по-голяма от обикновено. Затова някои попадат в клопката на алкохола и наркотиците. А други предпочитат да рискуват и да залагат в кариерата и развитието си. А големият размах, често води до големи резултати. Само трябва да се внимава за посоката.

 

Името

 

Установено е, че хората със сложни за произнасяне имена си намират по-трудно. Повече им коства и издигането в службата. Обяснението звучи нелепо, но статистиките го потвърждават. На първично ниво хората се свързват по подобие, а не по различие. Съответно различните автоматично се поставят настрани. Дори статистиката сочи, че хората с необикновени имена са по-склонни да извършват престъпления. Помислете хубаво, преди да кръстите детето си с някое твърде оригинално и особено име.

 

Популярността в училище

 

Ученическата популярност приключва с последния звънец – това заблуждение често се интерпретира по най-различни начини – от филми и книги, до родителски напътствия и съвети от учители. В действителност, обаче не се оказва така. Изследвания сочат, че доброто положение в гимназията дава големи шансове за забогатпване. Разбира се, не всички се целят в многото пари, но те са се превърнали в общоприет маркер за успешност. Доказва го 35-годишен експеримент, в който взели участие група ученици от горен курс. Всеки тийнейджър бил помолен да назове името на съученик, когото смята за приятел. Тези с най-много гласове били наречени „популярни”. Няколко десетилетия по-късно бившите съученици били потърсени и съответно подробно проучени за състоятелността си. Оказало се, че най-богати били точно „най-популярните”.