Богат равно ли е на щастлив

Парите не носят щастие – това сме го чували в най-различни етапи от живота си и въпреки всички повторения не е стихнал вечният стремеж на човека към богатство. През 70-те години на миналия век, обаче икономистът Ричард Истърлин открил интересна зависимост между доходите и щастието. А именно, че удоволствието от парите расте само до един момент. Т.е. материалните придобивки влияят така само на бедните. От определен момент новите печалби престават да носят удоволствие.

 

„Парадоксът на Истърлин“ е тълкуван и анализиран десетки пъти от тогава. Има подкрепящи го теории и такива, които тотално го опровергават. В поредната трактовка на въпроса, учените от университетите в Илинойс и Вирджиния твърдят, че финансовият просперитет все пак е способен да донесе удоволствие, но само при определени условия.

 

Анализираните данни били много мащабни. Те обхващали период от шест години, 135 страни и над 800 000 души. Сравнявани са психо-емоционални показатели като удовлетворение, щастие, оптимизъм и точните икономически справки. Разграничение имало и на доходите. В една графа били личните такива и в друга наличните (тези от партньора, близките и т.н.). Оказало се, че собствените пари са тези, които правят хората щастливи. Независимо, че иначе може да разполагат с по-крупни суми, само личните повдигали настроението и съответно се отразявали положително. Това наблюдение е валидно за колосалните 95 % от изследваните страни.

 

Наред с тези данни се установило и още нещо любопитно. Парите могат да помогнат за щастието, само когато човек по начало е с оптимистична нагласа към живота и света. Но, при положение, че доходите, макар и увеличени, не покриват нуждите му, то това не носи никаква радост. В заключение, учените обобщили и стигнали до нов парадокс – удоволствие от повече пари може да изпита само този, който е доволен и на тези, които има.