Малките герои

 

„ На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети.

                                                                            Габриел Гарсия Маркес

Стела Даскалова,

автор на „Всичко започва от детството” и „Какво се случва с любовта”

Скъпи приятели,

Какво искате за своите деца? По кой път искате да ги насочите? На победителите или на жертвите?

Защото в нашия свят има основно два типа хора – тези, които виждат предимно възможности и тези, които виждат предимно опасности.

Какво различава победителят от жертвата?

Начинът на мислене.

Хората с мислене на победители са щастливи.

Хората с мислене на жертви са нещастни.

Вие от кои сте?

Всяко дете се ражда герой и всеки ден постига своите малки или големи победи. Всяко дете се сблъсква докато расте с предизвикателствата на живота и геройски се справя с тях, давайки най-доброто от себе си.

Докато възрастните търсят какво не е наред, често пропускат да видят детските малки стъпки напред, пропускат да се зарадват на многото малки победи. А децата се оглеждат в очите на големите хора и създават представата за себе си според техните очаквания иреакции. Така много от малките герои започват да виждат себе си като слаби и неможещи, което блокира огромната им вътрешна сила за победи и ги превръща в жертви.

Във всяка ситуация в живота си можем да реагираме основно по два начина – като победители или като жертви.Основната разлика в начина на мислене между жертвите и победителите, е че едните се чувстват слаби и имат негативни убеждения за света, а другите се чувстват силни и имат позитивна нагласа към живота.

Обикновено реагираме според подсъзнателните си убеждения, на които са ни научили още от малки. Нашите родители неволно са ни програмирали за щастие или нещастие, за победи или поражения. Едва когато осъзнаем силата си да променяме собствените си убеждения, щастието или нещастието стават наш съзнателен избор.

Ние също неволно програмираме своите деца.

Ако излъчваме недоволство и непрекъснато се оплакваме от колеги, съседи, правителство и обстоятелства,   детето ще възприеме тази нагласа към света и ще се превърне в жертва.

За да отгледаме победители, трябва самите ние, родителите, да сме победители, да показваме на децата си всеки ден как се справяме успешно с предизвикателствата на живота! Защото малките герои научават не толкова това, което им говорим, колкото това, което виждат и чувстват.

Добре е да осъзнаем също, че колкото и прекрасни, подкрепящи родители да сме, неминуемо в живота на децата ни ще има трудности и предизвикателства. Защото такъв е замисълът на Вселената. Децата трябва да минат през своите кризи и вътрешни противоречия, за да израснат като личности, за да открият своите важни житейски истини.

Не можем и не е нужно да ги предпазваме от всичко. Колкото по-често се доверяваме на техните вътрешни съпротивителни сили, на вътрешната им мъдрост, толкова повече ще укрепне героят в тях. Важно е да осъзнаем, че трудният период, през който минават им е необходим. Грешките могат да се превърнат в стъпки към успеха, ако се осъзнават посланията и уроците, които носят.      

Все още често срещана неосъзната родителска грешка, която превръща децата в жертви като мислене и поведение е авторитарното отношение към тях. Този родителски подход ги прави слаби и неуверени, невярващи в себе си, податливи на манипулации. Физическата и психическата агресия (наказания, заплахи, забрани, бой) травмират детето и пречат на неговото развитие. Авторитарните родители създават у децата си страхове, блокират реализирането на потенциала им, отнемат правото им на избор.

Нашите деца са по-мъдри, по-осъзнати, по-свободолюбиви, по-информирани от нас на тяхната възраст. Те просто са една крачка напред в човешката еволюция. Най-мъдрият родителски подход е творческият – със сърце и душа, с любов, с искрени разговори, с позитивно отношение към всяка ситуация, с чувство за хумор. Без агресия, принуда, назидания, оплаквания, дребнавост, без вменяване на вина... Без да натрапваме на децата готови отговори за всичко. Като уважаваме тяхното мнение и лично пространство, като повярваме в мечтите им.

Ако искаме децата ни да са здрави, силни и успешни, би трябвало да изберем за приоритет да са щастливи!