Мястото на нашите деца не трябва да е на опашката по грамотност

Интервю на Вероника Илиева
Визитка
Д-р Станислава Стоянова е народен представител в 44-ото Народно събрание на Р. България от ПГ на ГЕРБ, член на Парламентарните комисии по образование и наука и по земеделие и храни. По професия е университетски преподавател.
Има образователна и научна степен „доктор” по икономика. Магистър е и по “Право”. Член е на Съюза на учените в България и на Националния изпълнителен съвет на Младежи ГЕРБ.

Като представител на Парламентарната комисията по образование, споделете какво е направено за подобряване на българското образование през последните 2 години?
Образованието за нас е основен стълб в програмен, стратегически и дългосрочен план, не само в политическата ни програма, а и във всички важни национални документи за осъществяване на периферни политики. Тук, според мен, ние извършваме „тиха революция“, защото правим първи стъпки не просто към образование (чрез постигане на определени и предварително зададени сертификационни критерии), но и към обучение – т. е. създаване на пряка, директна и неразрушима връзка между теоретичните постижения с практиката – както във областта на средното, така и в областта на висшето образование. Наясно сме, че подобно усилие изисква дългосрочно планиране и създаване на нови институционални мрежи в рамките на системата, но вярвам, че това е единственият подход за успех в тази доскоро напълно подценявана сфера.
Националната политика в тази посока изисква не просто подкрепа на цялото общество, а и създаване и „сгъстяване“ на връзките между обучаващи се, техните родители със самите обучители. Накратко това означава създаване на нова стратегическа рамка за образованието, която по параметрите си надминава всички реформи правени досега в тази система. Именно от тази гледна точка трябва да се оценяват усилията на парламентарното мнозинство и правителството за разпределянето на публичните средства за образователната политика.

Каква е дългосрочната Ви визия в областта на образователната политика?
Ние истински вярваме, че мястото на нашите деца – ученици и студенти - не трябва да е на опашката по грамотност в рамките на ЕС, но и мястото на учителите и преподавателите не трябва да е в ниските нива на социалната стълбица. Ангажиментът ни в тази посока е обвързването на дългосрочното икономическо развитие и подобряването на качеството на живот чрез възходящо развитие на системата на образование. Адекватността на социалния и политическия момент изисква комплексен подход не просто за качеството на обучението, но и за неговата практическа приложимост на трудовия пазар.
Стъпките в тази посока не са свързани само с повишаването на доходите на учителското и преподавателското съсловие. Ние искаме и постепенно „разтоварване“ на съсловието от излишната бумащина и бюрокрация, за да може българският учител бързо и гъвкаво да разгръща творческия си потенциал на ключова иновативна фигура. Допълнително извършваме стъпки към постепенно създаване на вътрешна съсловна конкуренция с цел тя да бъде предадена и трансформирана към самите обучителни групи – деца, ученици и студенти.
В същото време тече и постепенна ревизия и обновяване на учебните програми с цел не просто адаптирането им към бързо променящата се социална среда, а и налагането на нови принципи при овладяването на важните параметри на заливащия ни информационен поток. Обръщам внимание на важния принцип на конвергенцията - сливането накратко на „знание“ и „можене“ – с цел постигането на висококачествен образователен продукт.
Вече бе съобщено, че през 2019 г. в този важен за страната сектор парламентарното мнозинство ще подкрепи намеренията на изпълнителната власт за развитие на 17 национални програми за развитието на образованието на обща стойност около 76 милиона лева. Забележете, това се случва извън вече отделените средства в рамките на публичния фиск, които в сравнение с предходни години, са значително увеличени. Тези програми тепърва ще преминат обществено обсъждане и след това ще могат да се развиват пълноценно.


Вие сте и от другата страна като преподавател в университет. Как се приемат промените и произтичат ли законадателни инициативи от тази ви дейност?
Ние тепърва очакваме положителните ефекти от промените, които извършваме в политиката на висшето образование, като следваме идеята за повишаване на взискателността и достоверността на оценяването. Това е важно от г.т. на необходимостта от създаването на база за иновативни и интелектуални постижения на нацията.
Друга важна цел е въвеждането на система от мерки за задържане на повече студенти в българските висши училища и в същото време разширяването на възможността за максимално включване на младите хора в европейските университетски мрежи. Инструментите, предлагани от националния фиск позволяват гъвкаво използване на мобилни образователни мрежи, достъп до финансиране на научни проекти, повишаване на квалификацията и постигане на академични нива, подкрепени както от фондове на ЕС, така и от националния бюджет.
На следващо място поставяме и увеличеното присъствие на бизнеса и неговите лидери във висшите училища – създаването на възможност за пряка комуникация между бизнеса и академичната ресурсна банка за човешки капитал, която формират университетите. Считаме, че този подход е важен в осигуряването на възможността натрупаните практически знания да се прилагат в практиката и да се запълнят големите липси за подготвени кадри, които в момента изпитва трудовият пазар.
Всичко това се разгръща на фона на много стабилна финансова рамка, основана върху базови параметри като разширяване и увеличаване на средствата за наука и научни изследвания, с цел укрепване и развитие на научните организации в страната за конкурентноспособни научни и академични постижения и осигуряване на програма за подкрепа на докторантите.

В Комисията по земеделие, чийто член сте също, какво е поставено на дневен ред и кои са постиженията в последните години?
Защитата на нашите приоритети е от ключово значение в рамките на програмата на ЕС за обща селскостопанска политика. Това е силно щекотлива тема, защото предопределя аграрните отношения и политиката на институциите за години напред и слага цялостен отпечатък върху развитието на националните икономики.
През настоящата година ни предстоят доста промени в тази област. Тепърва предстои обсъждане и промени в Закона за земеделските земи с цел хармонизиране на поземлените отношения и премахването на бюрократичните пречки.
Прави впечатление засилената комуникация на управлението с браншовите организации, които индексират като резултат по-облекчена реализация на националните селскостопански политики, предотвратяване на институционални и трудови кризи и продоволствени дисбаланси. Считам че това именно е голямото достижение на нашата политика в този сектор.
Не на последно място, статистическите резултати от последните години са силно обнадеждаващи и сочат, че страната постепенно се връща с важна позиция на световната и европейска аграрна карта.

Вие сте сред най-младите народни представители? Разкажете как стартирахте?
Като народен представител и член на националното ръководство на младежката организация на ПП ГЕРБ, за мен политическият ангажимент е важен, защото създава и гарантира възможността за цялостен поглед върху големите социални проблеми на страната. Разпознавам вътре в младежката организация не само много перспективни млади хора, готови да участват пълноценно в изграждането на добро бъдеще за страната, но и много интересни и иновативни идеи, които подлежат тепърва на законодателна и практическа реализация в социалната тъкан на страната ни.
В същото време се стремя да поддържам много активна комуникация с гражданите от избирателния ми район. Моята идея е при такива срещи да се осъществява превръщането на очакванията и надеждите на хората в практически решения.
За мен вярата в добрите перспективи за българите в една силно конкурентна среда, несъмнено е водеща при ангажиментите ми както с политика, така и с наука и не смятам да се отказвам от това. Не крия, че още горя с ентусиазма, присъщ на всеки млад човек, който иска да „вкусва“ своите големи мечти и да ги споделя с околните. Дано имаме здраве и сили всички да правим това и в бъдеще.