България трябва да тръгне по Пътя на постиженията

Автор: Виктория Стоянова, съучредител на сдружение "Национално движение за високи постижения"
Снимки: личен архив
Завършила е "Българска филология" в ПУ "Паисий Хилендарски", защитила е магистърски степени по "Българска филология и журналистика" и "Международна търговия и дипломация". От 1998 г. е на мениджърски позиции в частния сектор (издателски бизнес, медии, реклама, инвестиции, недвижими имоти, неправителствени организации). Изп. директор на "Тракийски свят" ЕАД-България, холдингово дружество с над 25-годишна история. От 2017 г. е изп. директор на основаната през 1997 г. фондация "Постижения". От 1996 г. досега организира и участва в над 100 значими благотворителни инициативи и мероприятия. В началото на 2019 г. е сред учредителите на Национален дарителски фонд и Национално движение за високи постижения.
Омъжена, майка на три дъщери.

Ускоряването на скоростта на придвижване в реалния и виртуалния свят, заличаването на границите в тях, ескалиращата мобилност и развитието на високите технологии създават уникални предизвикателства и възможности пред всички нас. Вчера изразът "Мисля, следователно съществувам" изглеждаше разумно. Днес "Скролвам те, следователно съществуваш" изглежда по-реално. А утре?
В такава ситуация ъпгрейдването на софтуера, "смяната на чипа" или подобряването на "качеството на материала" на нацията - на когото, което повече му харесва, е точка от закъснял дневен ред. Традиционната култура на оцеляване, свършила важна работа за съхраняването на българския народ от падането под османско владичество насам, днес не е способна да даде работеща перспектива на новото поколение българи. А утре?

Нашият отговор е: България незабавно да тръгне по Пътя на постиженията.
Културата на оцеляване вече се е превърнала в капан за нацията и затваря нейния потенциал. Само културата на постижения може да ни изведе от зоната на фалшив комфорт и да даде хоризонт за целия XXI век.
Новият свят изкушава с преживявания, Диктатурата на образа често лукаво подменя реалните постижения с виртуални постове в социалните мрежи. Усилията се насочват към това да се ПОКАЗВА, вместо да се ПОСТИГА. Профанизира се успехът, фаворизира се посредствеността. Вчера вярвахме повече на аплодисментите, днес на лайковете. А утре?

И показването, разбира се, може да бъде постижение. Глобален пример за това са сестрите Кардашиян. Но разбирането на този феномен не става със слушане и гледане на "яката дупара", а с четене и мислене върху техния успех. Вчера младите спряха да четат, днес спират да мислят… А утре?
Личностите и нациите, изповядващи културата на постижения, изграждат критериите за оценка на качествата си отвътре - навън. Приемащите оцеляването като достойнство, чакат признанието да им дойде отвън - навътре. Провинциализъм на квадрат! Защото има разлика между политическа номинация за Оскар, и хейтърство за политическа "некоректност" при реално получаване на такъв. Същата разлика е като да ти "направят" колонка в "Ню Йорк таймс" и да си изградил в България медия като стълб на свободния печат.
Културата на оцеляване позволява да й се пробутват като пример серийни предприемачи, чийто всеки провал е предпоследен, и да се оспорва кариерата на предприемача, честно изграждал дълги години монолитния си успех… Истинските постижения в бизнеса, в общество, доминирано от културата на оцеляване, не получават почит и признание… Чуждите инвестиции са винаги добре дошли, но българските инвестиции не получават подкрепа да излязат в чужбина.

Тази култура мечтае за високи технологии, но залага на ниското строителство. Хората в такава страна искат богатство, но … търкат билетчета и пускат фишове, вместо да създават идеи и да произвеждат продукти. Искат първокласни магистрали, но не искат да направят и една крачка по трънливия Път на постиженията.
Трябва ли да се чудим тогава защо Кристо опакова Райхстага в Германия, а ние се "дивим" на Бронзовата къща в София, която нито беше къща, нито май беше бронзова?

Има и други междукултурни различия. Насилието над жени ескалира в среда, изповядваща културата на оцеляване, и намаля в среда, уважаваща успеха на другите. Културата на постиженията възпитава мъжете да се доказват на ринга, на стадиона, на пистата, на полето на бизнеса … Когато размахват ръце и крака, карат като "откачени" коли (Мейуедър, Бекъм, Хамилтън…), печелят милиони, вместо да пердашат жени. В културата на оцеляване си е в реда на нещата да нашамариш жена си или да нариташ приятелката си, когато не можеш да си платиш сметките, но искаш да си "цар" вкъщи. Разрешено ти е "да засечеш" и навикаш на пътя майка, която внимателно си кара децата…
Такава ни е средата, но не искаме такава да ни е страната. Довчера Терминал 2 беше просто съоръжение. Днес вече е сложен символ. А утре?
Всъщност за да има утре - днес трябва да тръгнем по Пътя на постиженията.
------------------
СНЦ "Национално движение за високи постижения" има за мисия създаването и развитието на национален стремеж за високи постижения, формирането на национална култура на постижения, изграждането и стимулирането на личен стремеж към високи постижения, както и налагането на ценностите, свързани с индивидуалната и националната култура на високи постижения. Движението работи от 2009 година по тези теми като неформален клуб към Международната академия за високи постижения "Сър Исак Нютон". За да отговори на нарасналите предизвикателства пред България и нейните граждани, в началото на 2019 година Националното движение за високи постижения получи своята официална регистрация като гражданско сдружение. Основател на движението е Станимир Стоянов. Статистиката, а и вече почти тридесетгодишният опит на Академия "Нютон" показват, че най-добрите и най-амбициозните млади българи, приели ценностите на културата на постижения, търсят реализация в общества с подобни нагласи. Каквито и магистрали, мостове, тунели и терминали да построим, без общество приемащо, подкрепящо, уважаващо и следващо личностите с реални успехи по Пътя на постиженията най-качествените българи ще продължават да се реализират и да остават зад граница…