Print this page

Притча за трудностите

- Учителю! - попитал веднъж ученикът – защо има толкова трудности , които ни пречат да постигнем целта, отклоняват ни от избрания път и ни пречат да постигнем целта си? 
- Това, което ти наричаш трудности – каза учителят – всъщност е част от твоята цел. Спри да се бориш с това. Просто помисли за това и му обърни внимание, когато избираш пътя си. Представи си, че стреляш с лък. Целта е далеч и не я виждаш, тъй като на земята е паднала гъста мъгла. Нима ще се бориш с мъглата? Не, ще чакаш, когато задуха вятър и мъглата се разсее. Сега целта е видима, но вятърът отклонява полета на стрелата ти. Нима ще се бориш с вятъра? Не, просто ще определиш посоката му и ща направиш корекция, като стреляш под малко по-различен ъгъл. Твоят лък е тежък и твърд, нямаш сили да опънеш тетивата. Ще се бориш ли с този лък? Не, ще тренираш мускулите си и всеки път все по-силно ще опъваш тетивата.

- Но има и хора, които стрелят с лек и гъвкав лък в ясно, тихо време – казал обиден ученикът – Защо само моят изстрел среща толкова много препятствия по пътя си?
- Не гледай другите – усмихнал се учителят – Всеки избира свой лък, своя мишена и свое собствено време за изстрел. За някои целта е да улучи мишената, а за други – възможност да се научи да стреля.